5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 18.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1820 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № І-136/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1202/2015 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.74, ал.1, чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ и иск за заплащане на трудово възнаграждение, неизплатено от ответника по делото. С решението си, въззивният съд е приел исковете за основателни и е отменил решението на първоинстанционния съд, постановено в обратния смисъл, постановил е ново по съществото на спора, с което е уважил исковете.
Въззивният съд е приел, че при липса на писмено обективирана воля за сключване на трудов договор , но наличие на писмени доказателства, съдържащи изявления или индиции за наличието на трудов договор и определен чрез неговите съществени елементи като място на работа, наименование на длъжността и характера на работа,както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че е налице такъв договор. Въз основа на горното и съобразно доказателствата по делото, съдът е приел, че се налага категоричния извод за възникнала и съществувала между страните трудово-правна връзка. Този извод съдът е направил въз основа на обстоятелството, че работодателят /ответника [фирма] / е изпратил уведомление по чл.62,ал.3 КТ до съответната териториална дирекция на Н. агенция за приходите, което се установява от приложената и неоспорена от противната страна електронна справка от Н.;в представената от ищеца трудова книжка е отразено възникване на трудово правоотношение с ответното дружество,считано от 01.03.2009г.; в писмената жалба до Районна прокуратура-Бургас, предявена чрез процесуален представител адвокат Г. Н. ответното дружество заявява сключването на трудов договор с ищеца и регистрирането му по съответния ред в Н.;в предоставена от счетоводството на [фирма] на вещото лице Д. по назначената от БРС съдебно-счетоводна експертиза разчетно-платежна ведомост било видно какво е трудовото възнаграждение на ищеца, което възлизало на 358,36 лева за месец май 2014година;през 2014година дружеството-ответник внесло данък по ЗДДФЛ за периода м.06.2012г.- м.05.2014г.; ищецът на 11.06.2014г. заявил с писмена молба до [фирма] искане за прекратяване на трудов договор по реда на чл.325,т.1 от КТ, както и оформяне на това обстоятелство в трудовата му книжка; ответникът [фирма] по реда на чл.193,ал.1 от КТ е поканило ищецът за предоставяне пълен отчет на касовите плащания от и към дружеството, както и за извършените разходи с изтеглените от сметката на дружеството средства, след което е и постановена Заповед № 001/17.06.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Въз основа на тези доказателства, съдът е направил извод за наличие на трудово правоотношение между ищеца и [фирма], със съответните индивидуализиращо го белези, а именно: длъжност-„Специалист, туроператорска дейност“ в [фирма], с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 358,36 лева, от които основна заплата в размер на 340 лева и за прослужено време 5,4%-18,36 лева при пълен осемчасов работен ден. Съдът е приел, че е приложима нормата на чл.75,ал.1 от КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен от съда, но работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Приел е, че работодателят, който е приел без възражения изпълнението на работата, отговаря за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, както при действителен трудов договор. От фактите по делото, съдът е приел за установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не са били спазени задължителните изисквания на закона да се изискат обяснения за конкретните нарушения,послужили като основание за издаване на Заповед № 001/17.06.2014г., като в цитираната заповед не са изложени и фактическите основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,което представлява нарушение на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ. Прието е, че работодателят следва да посочи точно нарушенията, за които иска от работника предварително неговите обяснения, като неизпълнение на това задължение от работодателя е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на работника, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. На това основание, съдът е приел, че предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Въз основа на това съдът е уважил и акцесолните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа, както и дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /доколкото се сочат актове на ВКС в този смисъл/, касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия поставен правен въпрос от касатора е, приложим ли е иска с правно основание чл.74 КТ тогава, когато не е подписан писмен трудов договор и липсват писмени доказателства в тази насока. По произнасянето на въззивният съд по този правен въпрос се твърди, че е налице противоречие с решение № 907/2011 г. по гр.д. № 3725/2008 г. на І-во гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С цитираното решение е прието, че в случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов договор. Ако съществуването на трудово правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се приложат правилата на чл. 74 и 75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл. 74, ал. 1 КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв липсва. В случая, съдът е приел, че са налице писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод за съществуването на трудово правоотношение, като е приел за установено наличието както на такива писмени доказателства, така и на трудово правоотношение. Липсва в тази насока соченото противоречие, доколкото тази хипотеза изрично е посочена в цитираната решение на ВКС.
Втория правен въпрос е, допустимо ли е с косвени доказателства да се установява възникването на трудово правоотношение, като отново се твърди противоречие с практиката на ВКС. Отговора на този въпрос е даден както с цитираното по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, така и с цитираните от касатора решения на ВКС, отново постановени по реда на чл.290 ГПК.
По въпроса, следва ли да се възстанови работник на заемана преди дисциплинарно уволнение длъжност в случаите, в които е налице дадено от него предизвестие за прекратяване на договора при условията на чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарното наказание е отменена, съдът е дал положителен отговор, като в тази насока е налице противоречие с ТР №2/23.10.2012 г. по т.д.№ 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е даден отрицателен отговор на така поставения правен въпрос. Това противоречие е основание да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 200 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-136/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1202/2015 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 200 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето й, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.