3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№714
гр. София,22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3025 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение от 21.05.2013г. по ч.гр. дело № 5208/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на дружеството-жалбоподател за издаване на обратен изпълнителен лист по молбата му от 19.03.2013г. Частният жалбоподател, моли да се отмени обжалваното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че актът на съда за намаляне поради прекомерност на събраните в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение представлява годно изпълнително основание и попада в кръга на актовете по чл.404, ал.1 ГПК, доколкото съдът се е произнесъл по въпроса за разноските в изпълнителното производство вместо ЧСИ. Въз основа на това се излагат съображения, че дори да се приеме, че производството по чл.245, ал.3 ГПК е неприложимо, то съдът следва да издаде изпълнителен лист на основание чл.405, ал.2 ГПК въз основа на определението за намаляне размера на разноските. Поддържа се, че всеки акт на съда подлежи на изпълнение.
Ответникът по частната жалба, Е. Б., не депозира отговор по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С определение от 30.05.2011г., постановено по ч.гр.д. № 5208 / 2011г. на СГС, на основание чл.78, ал.5 ГПК частично е отменено постановление от 23.07.2010г. на ЧСИ М. П. по изп.д. № 20108510401025, като е намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя от 44 700 лева до сума в размер на 5 225 лева.
С молба от 19.03.2013г. длъжникът по изпълнението, настоящ жалбоподател, е направил искане за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 39 475 лева, представляваща разликата между заплатената от дружеството в изпълнителния процес на взискателя сума за адвокатски хонорар от 44 700 лева, и намаления от съда размер на адвокатското възнаграждение- на стойност 5 225 лева.
За да остави без уважение искането на длъжника по изпълнението за издаване на обратен изпълнителен лист, СГС е приел, че процедурата по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК е неприложима за суми, събирани като разноски по изпълнението, вкл. и такива за адвокатско възнаграждение, които не са били включени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Посочено е, че разпоредбата на чл.245, ал.3, изр.2 ГПК предполага наличие на вече издаден изпълнителен лист и влязло в сила решение за отхвърляне на иска за сумите, за които е допуснато изпълнението. Изложени са допълнителни съображения, че доколкото разноските по изпълнението са определени с акт на ЧСИ, частично отменен, който акт не е приравнен на съдебно решение, същият не попада и в кръга на очертаните в чл.404 ГПК хипотези за издаване на изпълнителен лист.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.245, ал.3 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. По аргумент на чл.79 и чл.434 ГПК, суми, получени от взискателя въз основа на предварителното изпълнение, се явяват и заплатените от длъжника на взискателя разноски по изпълнението, без те да се обхващат от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Това е видно и от разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК, според която на връщане подлежат сумите, получени от взискателя въз основа на проведеното принудително изпълнение, което понятие е по-широко от сумите, за които е допуснато изпълнението с изпълнителния лист. Изпълняеми права, които принудително се удовлетворяват в изпълнителния процес, не са само правата по осъдителното решение, за които е издаден изпълнителния лист, но и правото на разноските по изпълнението, въз основа на акта на съдебния изпълнител за определянето им. Следователно, в хипотезата на чл.245, ал.3 ГПК предмет на т. нар. в практиката „обратен” изпълнителен лист са всички реализирани от взискателя изпълняеми права в изпълнителното производство вкл. и заплатените от длъжника на взискателя разноски по изпълнението, независимо, че те не се включват в първоначалния изпълнителния лист, издаден въз основа на съдебния акт, ползващ се с предварително изпълнение. Правилото на чл.245, ал.3 ГПК е израз на основния принцип в изпълнителния процес, че установената по законов ред липса на изпълняемо право води до незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Постановлението за разноските на съдебния изпълнител е пряко изпълнително основание, поради което принудителното му изпълнение не се предпоставя от издаването на изпълнителен лист по реда на чл.404 ГПК, за разлика от актовете, изброени в чл.404 ГПК, явяващи се косвени изпълнителни основания. Доколкото постановлението за разноските се ползва с изпълнителна сила и е изпълняемо без въз основа на него да се издава изпълнителен лист, при отмяната му, по арг. на чл.245, ал.3 ГПК, за заплатените въз основа на него разноски преди влизането му в сила, следва да се издаде в полза на длъжника по изпълнението обратен изпълнителен лист.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 39 475 лева, разликата между заплатената от дружеството в изпълнителния процес на взискателя сума за адвокатски хонорар в размер на 44 700 лева, и намаления от съда размер на адвокатското възнаграждение- на стойност 5 225 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 21.05.2013г. по ч.гр.дело № 5208/2011г. на Софийски градски съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], на основание чл.245, ал.3 ГПК, обратен изпълнителен лист срещу Е. В. Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законните си представители- В. И. Б. и М. В. Б., за сумата 39 475 лева, представляваща разликата между заплатената от [фирма] на Е. В. Б. по изп.дело № 20108510401025 с ЧСИ М. П., рег. № 851, сума за адвокатски хонорар по изпълнението в размер на 44 700 лева, и намаления от съда по чл.78, ал.5 ГПК размер на адвокатското възнаграждение- на стойност 5 225 лева.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за издаване на обратния изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.