3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
Гр.София, 07.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 563 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 85/05.03.2012г., постановено по т.д.№ 1023/2011г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 310/03.06.2011г. по т.д.№ 685/2010г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от общо 82778.14 лв. на основание съставени актове обр.19, представляващи неизплатено възнаграждение за изработка по договор от 03.09.2007г. и сумата от 24849.48 лв. – мораторни лихви.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършената по договора работа е приета от възложителя и обектът е въведен в експлоатация, които обстоятелства са приети за установени от подписаните и неоспорени актове абр.19. Възраженията за забавено изпълнение и за заплащане на разходите за отстраняване на недостатъци не са разгледани, тъй като същите са предмет на отделна претенция, по която е образувано друго дело. Изложени са съображения, че възнаграждението се дължи от момента на приемане на работата, а не от датата на издаване на фактура, поради което същото е счетено за изискуемо.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касацинното обжалване.
Касаторът поставя въпросите дали плащането по договор за изработка предпоставя издаване на данъчна фактура на името на възложителя, когато в договора е предвидено издаването й като условие за възникване на задължението и дължи ли се лихва за забава, когато плащането по договор за изработка се предпоставя от издаването на фактура, а такава не е издадена, и от ако се дължи – от кой момент. Приложени са решения на въззивни и арбитражни съдилища и на ВКС, които не представляват задължителна практика по смисъла на ТР № 1/19.10.10г. и ТР № 2/28.09.11г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросите са формулирани от касатора с оглед на поддържаната от него теза, че задължението за плащане на възнаграждение по договор за изработка възниква с издаването на фактура от изпълнителя за извършените работи. Заявен е довод, че договорната клауза за издаване на фактура представлява поставено условие за дължимостта на възнаграждението по договора. За да се отговори на така поставените въпроси следва да се тълкува договорът между страните, както и да се обсъдят събраните по делото доказателства, което е част от решаващата дейност на съда по същество. Проверката на правилността на въззивния акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. В случая, апелативният и окръжният съд са тълкували договора и са приели, че възнаграждението се дължи според т.2.2 на договора – при ежемесечно съставени двустранно подписани протоколи обр.19, на база на които се издава фактура. Допълнителни срокове за плащане или условия в договора не са уговорени, като инстанциите по същество са приели и, че работата е приета без възражения от възложителя, фактури са издадени и възнаграждението е дължимо от датата на подписаните протоколи. Обсъдени са и доказателствата относно лицето, на чието име са издадените фактури, а именно, че по искане на възложителя възнагражденията са фактурирани на друго юридическо лице, както и че фактурите са издадени на дати, съответстващи на датите на подписване на протоколите обр.19.
В този смисъл, отговорите на въведените въпроси не изискват тълкуване на правна норма и прилагане на практиката на ВКС или уеднаквяване на практиката на съдилищата, тъй като въпросите са относими изцяло към приетата за установена от въззивния съд действителна воля на страните по договора и на база на релевантните за спора факти и обстоятелства. По тези съображения не се допуска касационното обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 9369 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85/05.03.2012г., постановено по т.д.№ 1023/2011г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], Промишлена зона да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 9369 лв. /Девет хиляди триста шестдесет и девет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.