4
Р Е Ш Е Н И Е
№26
Гр.София,03.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 957 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Ищецът Т. С. И., [населено място] иска отмяна на решение № 1182/06.08.2009г., постановено по арбитражно дело № 1182/09г. на арбитър Б. Г. на основание чл.47, т.4 ЗМТА – не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство и по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в арбитражното производство и на основание чл.47, т.5 ЗМТА – като постановено при нищожно арбитражно споразумение съгласно чл.1 З. и чл.143, т.9 и т.16 на З. и представляваща неравноправна клауза по смисъла на чл.146 З..
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва иска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
С решение № 1182/06.08.2009г. по арб.д.№ 1182/09г. арбитър Б. Г. ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7015.81 лв. по договор за заем от 21.11.2008г., от които 4298 лв. – неплатени вноски, 263.81 лв. – лихви и 2454 лв. – неустойка. В решението е посочено, се компетентността на арбитъра произтича от чл.18.1 от Общите условия на договора.
По основанието за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА.
Ищецът твърди, че узнал за арбитражното решение на 28.08.2012г. от писмо от частен съдебен изпълнител рег.№ 838, като през месец юни 2009г. майка му получила писмо от ответника, съдържащо искова молба до арбитър Г.. Майка му сключила споразумение с дружеството за признаване на дълга по договора за заем от 21.11.2008г. и започнала изплащане на задължението. Платена била сумата от 8528 лв., като служители от клона на ответника в [населено място] съобщили, че направените плащания на 04.08.2009г. и 11.05.2009г. са невалидни защото не били отчетени от лицата, на които сумите са предадени. Въведеното основание за отмяна възпроизвежда разпоредбата на чл.47, т.4 ЗМТА.
Видно от товарителница № 1000000859227 на куриреска фирма [фирма] арбитър Г. е изпратила на ищеца призовка по арбитражна дело № 1182/09г., която е получена от лицето З. И. на 21.07.2009г. на адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.7.
Лицето, получило съобщението, е майка на ищеца и същата е разпитана като свидетел в настоящото производство. Свидетелката обяснява, че живее на посочения адрес от 1980г. и е получила само една пратка, която съдържала призовка за заседание на 06 август. На следващия ден посетила „Профи Кредит България” и служител й обяснил, че заемът следва да се разсрочи, като започнала да внася по 240 лв. месечно, смятайки, че делото е спряно.
При тези данни съставът на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.47, т.4 ЗМТА. Ответникът в арбитражното производство е надлежно уведомен за арбитражното производство, обстоятелство което се установява от писменото съобщение по делото и от разпита на свидетелката.
По основанието за отмяна по чл.47, т.5, респ.1 ЗМТА.
Ищецът въвежда основанието за отмяна с довод, че с общите условия на договора за заем на потребителя е била наложена клауза, гарантираща едностранно изгодна съдебна процедура с определен еднолично арбитър от [населено място], което възпрепятства правото му за защита – без да е надлежно призован и да му е дадена възможност за участие в процеса. Тази клауза била в нарушение на чл.1 З. – на правото на достъп до съдебни и извънсъдебни институции, на чл.143, т.9 З. – не е могъл да се запознае с тази клаузи при подписване на договора и на чл.143, т.16 З. – изключено е правото на потребителя на предявяване на иска, като е задължен да се обръща към определен арбитражен съд, както и на чл.146 З. – клаузата е неравноправна, тъй като не е индивидуално определена.
Видно от договора за револвиращ заем от 20.11.2008г. общите условия представляват неразделна част от същия, като заемателят – ищец по иска е декларирал, че е запознат със съдържанието им при подписване на договора и няма забележки към тях. В общите условия е предвидена арбитражна клауза при определен едноличен арбитър с поименно посочване на арбитрите и място на арбитража, както и задължение на арбитъра за връчване на документацията по арбитражното производство.
Основанието за отмяна по чл.47, т.5 ЗМТА е относимо към случаите на разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържащ произнасяне извън предмета на спора. С оглед на въведените от ищеца обстоятелства същите не попадат в хипотезата на посочената норма. Недействителността на арбитражното споразумение е основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.1 ЗМТА, която недействителност следва да произтича от закона, избран от страните.
По силата на чл.143, т.9 З. неравноправна е клаузата в договор, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В случая, арбитражната клауза е уговорена в общите условия на договора, поради което е задължителна, тъй като заемополучателят е заявил писмено, че ги приема – чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, съответно чл.16 ЗЗД.
Неравноправна е клауза, която изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон – чл.143, т.16 З.. Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър е уредена в чл.4 и чл.11, ал.1 ЗМТА. В случая, в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би могло да се приеме, че е уговорена задължение за сезиране на определен арбитражен съд, както и нарушение на целите на З. по чл.1 – право на достъп до съдебни и извънсъделни процедури за разрешаване на потребителски спорове. Изборът на арбитър е предоставен на страната, която повдигне спора пред арбитражния съд, като ответната страна разполага и с правото по чл.12, ал.1, т.3 ЗМТА – спорът относно арбитъра да бъде разрешен от председателя на Б. или СГС.
По отношение на поддържаното твърдение, че тази клауза урежда едностранно изгодна процедура не са въведени конкретни обстоятелства, а заявените такива са свързани единствено с липсата на надлежно призоваване и възможност за участие в процеса. Както бе посочено, в арбитражното споразумение изрично е предвидено уведомяване на ответната страна и връчване на документацията по арбитражното производство, поради което не са налице основанията за недействителност на арбитражната клауза.
Предвид на въведения довод за нищожност по чл.146 З. следва да се отбележи, че цитираната разпоредба не сочи допълнително основание за неравноправност на клаузите, а единствено изключва неравноправността при индивидуални уговорки. Изводът е, че неравноправността намира приложение именно при липса на индивиуална уговорка, но не и че общите уговорки са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 З..
По изложените съображения не са налице заявените от ищеца основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските. Ищецът следва да заплати на ответника разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК, което съдът определя по чл.9, ал.2 Наредба № 1/2004г. в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. С. И., [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 1182/06.08.2009г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 1182/09г. на арбитър Б. Г. на основание чл.47, т.1, т.4 и т.5 ЗМТА.
ОСЪЖДА Т. С. И., [населено място], [улица], ет.2, ап.7 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.