3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№796
гр. София,24.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1486 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. Ю., [населено място], срещу решение № III -13 от 26.10.2012г. по гр.д. № 1591/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 398/ 21.05.2012г. по гр.д. № 7654/ 2011г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу ЗК [фирма], по чл.208 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане по договор за застраховка „каско” сумата от 16 500 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на стойността на противозаконно отнетия й на 11-ти срещу 12.06.2010г. в [населено място] лек автомобил и сумата 2128,35 лева- мораторна лихва за забава плащането на главницата, считано от датата на увреждането- 11.06.2010г. до подаване на исковата молба-09.09.2011г., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба- 09.09.2011г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос дали непредставянето на оригинала на договор за покупко-продажба представлява неизпълнение, което е значително с оглед интереса на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ и е основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При същия селективен критерий се твърди, че е налице произнасяне на решаващият състав по въпроса относно необходимите документи за доказване на собствеността на върху лекия автомобил и дали наличието на регистрационен талон на името на ищцата и на препис от договор за покупко-продажба са достатъчни доказателства за установяване собствеността на автомобила.
Ответникът, ЗК [фирма], оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли иска по чл.208 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” във връзка с кражбата на застрахованото МПС, апелативният съд е счел, че във връзка с оспорването на правото на собственост върху процесното МПС, не е представен оригинала на договора за покупко-продажба /с място на сключване – Германия/, а само негово копие, което е подписано единствено от продавача, но не и от купувача, като във връзка с направеното оспорване по чл.193 ГПК представилата го по делото не е доказала автентичността му. С оглед на това е направен извод, че ищцата – касатор не е изпълнила задължението си за представяне на оригинални документи за придобиване на собствеността върху лекия автомобил, визирано в Общите условия в договора за застраховка. Прието е, че това, съчетано с данните от маркиралия автомобила търговец, че трето лице, български гражданин, се е легитимирало като собственик на същото МПС, при данни, че то би следвало да е собственост на лице, живущо във Ф., сочи, че ищцата няма доказани собственически права върху застрахования автомобил. С оглед горното е изведено, че е налице хипотезата на чл.211, т.2 КЗ, при която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение с оглед неизпълнение на предвиденото в Общите условия на договора за застраховка задължението за представяне на оригинала на договора за придобиване на собствеността върху автомобила, което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК във връзка с приложението на чл.211, т.2 КЗ е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.208 от КЗ, и обуславя изхода му, тъй като отговорът на този въпрос е решаващият мотив на въззивния съд, въз основа на който е отхвърлен иска за заплащане на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”. Следователно, по отношение на поставения от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е налице обаче поддържаното от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като селективният критерий е формално наведен без обосновка.
Вторият въпрос, касаещ доказването на собствеността върху МПС и доказателствената сила на свидетелството за регистрация, е формулиран от касатора в допълнителна молба след изтичане на срока за обжалване на решението, поради което не следва да бъде взет предвид. Неправилно е прието от въззивния съд, че в депозираното в срока за касационно обжалване изложение към жалбата не съдържа правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в него е поставен първият въпрос относно приложението на чл.211, т.2 КЗ.
Въпреки изложеното, следва да се има предвид, че доколкото ищцата-жалбоподател се е позовала относно доказването на собствеността на автомобила на представен от нея диспозитивен документ, въз основа на който е издадено свидетелство за регистрация, то правно значение за доказване на това обстоятелство има именно диспозитивният документ, а не регистрационният талон като свидетелстващ документ. Ето защо, в случая въпросът за доказателствената сила на свидетелството за регистрация като удостоверителен документ, е ирелевантен за спора. Дали конкретният договор за продажба доказва собствеността върху лекия автомобил е фактически въпрос, който е относим за правилността на решението, а не за селектирането на касационната жалба. С оглед изложеното, по отношение на допълнително формулирания извън срока за обжалване въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III -13 от 26.10.2012г. по гр.д. № 1591/2012г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.