О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 24.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4059 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. С. от [населено място], представляван от адв. Е. Т. и адв. К. Д., против въззивното решение № 678 от 22 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 10692/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 3512 от 4 май 2015 г., постановено по гр.д. № 5115/2014 г. по описа на районния съд в гр. София, за отхвърляне на исковете на С. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място].
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неоснователно допуснал смесване на правните и фактически основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Сочи се, че след прекратяването на трудовото правоотношение с касатора, предприятието се е лишило от услугите, които той е предоставял, и не е превъзложило същите, поради което е налице основанието по т. 2 – съкращение в щата, а въззивният съд е приел, че е налице основанието по т. 3 – намаляване обема на работа. Оспорен е изводът на съда, че с въззивната жалба било въведено твърдението, че задълженията на касатора по длъжностната характеристика не включвали поддържане на напоителната система, тъй като такова твърдение е изложено в исковата молба и във въззивната жалба. Като невярно е посочено заключението, че касаторът е нает единствено за ремонта на игрището, завършил през 2012 г., тъй като ищецът е работил в предприятието далече преди ремонта, и не е известно откъде това сведение е почерпено, а и в този случай основанието за прекратяването на трудовото правоотношение би следвало да е съкращение в щата. Излагат се твърдения, че съдът неправилно е квалифицирал молба на ответника, с която се представят писмени доказателства, като отговор по реда на чл. 133 ГПК. Подчертава се допуснато неправомерно толериране на ответника, като при вече извършено връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, отново е извършено връчване на адреса му, вместо съобщенията да се прилагат по делото. Поддържат се всички допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. М. С., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователността на касационната жалба по същество.
В обжалваното решение се приемат за неоснователни доводите в жалбата за приети и допуснати от първата инстанция доказателства при настъпили преклузии по чл. 133 и 313 ГПК – дори и ответникът да не е подал отговор на исковата молба, той не е лишен от правото да оспорва исковете или да представя доказателства във връзка с дадените от съда указания за разпределяне на доказателствената тежест – преклузиите по Глава ХХV ГПК за представяне и посочване на доказателства настъпват с изтичането на едноседмичния срок от получаване на разпореждането за насрочване. Право да се позовава на допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се във връчване на съобщения на адреса на управление при прието преди това призоваване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, има само ответникът. Тъй като длъжността на ищеца е била единствена, подборът не е бил задължителен. Съдът приема, че основните задължения на ищеца са били описани в длъжностната характеристика, но по делото не било спорно, че в трудовите му задължения са включени и поддръжка и експлоатация на напоителната система – съоръжения и софтуер. За доказан е приет фактът на намаляване на обема на работа в дейността на дружеството по изграждане и поддържане на поливните съоръжения на голф игрището, която дейност е реализирана и чрез осъществяваната от ищеца трудова функция (каквото е и твърдението на ищеца за задълженията му в исковата молба), а след м. октомври 2013 г. дейностите по поддържането на поливните съоръжения значително са намалели. Подчертано е, че едва във въззивната жалба ищецът посочил, че задълженията му в длъжностната характеристика били различни и не включвали поддържане на напоителната система. Независимо от това, и съобразно посочените в длъжностната му характеристика основни трудови задължения отново следвал извод за намаляване обема на работа, пряко свързано с трудовата функция на ищеца, тъй като ремонтът на голф игрището е завършен до м. май 2012 г., в периода м. юни 2012 г. – м. октомври 2013 г. поливната система е станала устойчива и всички грешки в нея са отстранени, а работодателят е изоставил намеренията си за разширяването й поради липса на средства. Накрая се сочи, че макар длъжността, заемана от ищеца, да е била единствена, това не означавало, че работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение с него поради съкращение в щата, щом към момента на уволнението са били налице предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по въпрос по приложението на чл. 313 ГПК за това кой е моментът на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове. Даденото от въззивния съд разрешение следва да се прецени с оглед даденото от ВКС задължително тълкуване по същия въпрос в решение № 416 по гр.д. № 531/2009 г., ІV г.о. При даването на отговор на този въпрос ще се отговори и на останалите въпроси в тази връзка (следва ли съдът в производството по чл. ХХV ГПК да предоставя допълнителен срок на ответника, след липсата на отговор на исковата молба и изготвен доклад по делото, съобразен с непредставяне на отговора, като му даде отново възможност да вземе становище по иска, да представя доказателства и прави доказателствени искания; преклудирана ли е с изтичане на едномесечния срок за отговор на исковата молба възможността на ответника за доказателствени искания и становища по вече направените от ищеца искания и може ли да се санира този пропуск с представяне на молба в едноседмичния срок от връчване на доклада по делото, водено по глава ХХV ГПК; следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок; ако отговорът е отрицателен и това е сторено, за съществено процесуално нарушение ли се касае), които представят принципния въпрос по прилагането на закона в конкретния му казуистичен контекст.
Останалите въпроси, поставени от касатора, не обосновават допускане на касационното обжалване.
Първите три въпроса са свързани с твърдението на касатора, че правилното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение не е следвало да бъде т. 3, а т. 2 на чл. 328, ал. 1 КТ. Пита се при единствена щатна длъжност по трудова функция, след отпадане на щатната бройка и отпадане на трудовата функция, без същата да е превъзложена на друг служител от предприятието, какво е законосъобразното основание за прекратяване на трудовото правоотношение: по т. 2 на ал. 1 на чл. 328, КТ – поради съкращаване в на щата, или по т. 3 на т. 1 на чл. 328 КТ – поради намаляване обема на работа; възможно ли е работодателят да се позове и на двете норми по избор. В случая работодателят не се е позовал на двете норми, а е посочил, че прекратява трудовото правоотношение при условията на т. 3 от сочения текст. Освен това питането не държи сметка за мотивите на съда в цялост – освен че приема, че е налице намаляване обема на работа в дейността на дружеството по изграждане и поддържане на поливните съоръжения на голф игрището, която дейност била реализирана и чрез осъществяваната от ищеца трудова функция, съдът приема, че намаляване обема на работа е налице и при съобразяване на основните трудови задължения на ищеца, изложени в длъжностната му характеристика. Обуславящ изхода на спора въпрос по съвкупността от изложени съображения не се поставя. По същата причина не следва да се допуска касационното обжалване и по въпросите кои са определящите, същински функции на работника/служителя и от кои документи се удостоверяват те в хода на съдебния процес; дали са тези по длъжностната му характеристика или допълнителни такива, възлагани на работодателя, но неописани в нея; каква е доказателствената стойност на направено твърдение в исковата молба, че ответникът е изпълнявал трудови функции, които не са описани в длъжностната му характеристика; при такова твърдение (изброяване), ако страната не е посочила в исковата молба в цялост или отчасти функциите по длъжностната си характеристика, това значи ли, че те не са били изпълнявани, или пък че същите не са били присъщи на работника/служителя. Предвид посоченото, не е необходимо да бъде подлагана на преценка сочената от касатора съдебна практика на ВКС.
Накрая се поставя въпросът законовата разпоредба на чл. 50, ал. 2 ГПК императивен характер ли има; след извършено вече веднъж връчване на това основание, връчването на книжа занапред с прилагането им по делото ли се извършва или е възможно, по преценка на съда, да се връчва на същия адрес, на който по-напред търговецът не е намерен. И при този проблем въпросът не е поставен спрямо заключенията на съда. Въззивният съд приема оплакването за неправилно приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК за неоснователно, тъй като право да се позовава на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване или лишаване на страна от защита, би имала само страната, която, независимо от посоченото от връчителя в съобщението за връчване на преписи от исковата молба и доказателствата, очевидно е имала офис на адреса, обявен в Търговския регистър, щом призовката за насроченото първо съдебно заседание е връчена на неин служител на същия адрес. Въпрос за това кой може да поставя пред съда като предмет на изследване твърдение за нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 2 ГПК, не се поставя. Ето защо и по този проблем не се обосновава допускане на касационното обжалване по поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 678 от 22 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 10692/2015 г. по описа на Софийския градски съд
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: