2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
гр. София,21.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2050 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], срещу решение № 94 / 15.01.2013г. по в.гр.д. № 3051/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 318/ 09.08.2012г. по гр.д. № 1294/2011г. на Районен съд – Карлово, за осъждане на касатора да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД сумата от 8808,83 лева, представляваща незаплатена цена на услуга по поддържане, експлоатация и мониторинг на депо за твърди битови отпадъци в [населено място] за месец декември 2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 12.09.2011г. до окончателното плащане, законна лихва от 1658,83 лева за периода от 13.01.2011г. до 11.09.2011г., както и на основание чл.327 ТЗ – сумата от 15 408 лева, представляваща продажна цена на техника, закупена от ответника при прекратяване на договора за услуга, за която е издадена фактура № [ЕГН]/ 13.12.2010г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.09.2011г. до окончателното плащане и направените съдебни разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът сочи, че с обжалваното решение възизивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, относно предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД, а от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е обусловилият изхода на спора по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД въпрос – при наличие на устен договор и липса на уговорени срокове за изпълнение на задълженията между страните, издаването на фактурата основание ли е за изпадане в забава и съставлява ли покана по см. на чл.84, ал.2 ЗЗД, и необходима ли е изрична покана от страна на кредитора или издаването и изпращането на фактурата играе ролята на такава покана, за да се приеме, че длъжникът изпада в забава.
Ответникът по жалбата, [фирма], сочи, че липсват основания за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, на основание чл.280, ал.2 ГПК, е процесуално недопустима, с изключение на частта относно иска по чл.327 ТЗ.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, с оглед предмета му – вземания по субективни търговски сделки по чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, при цена на всеки от обективно съединените искове по чл.258 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД под 10 000 лева /предвид направеното изменение на исковете/, поради което въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол относно произнасянето по иска по чл.258 ЗЗД за заплащане на 8808,83 лева, незаплатена цена на услуга, и по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 1658,83 лева. Предвид изложеното, в посочената част, с оглед процесуалната пречка по чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен иска по чл.327 ТЗ ЗЗД, въззивният съд въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел, че между страните е сключен договор за продажба на вещите, описани в приемо-предавателен протокол от 13.12.2010г. на обща стойност от 15 408 лева, за което е издадена фактура, подписана включително от представител на ответника и осчетоводена от него. С оглед на това и предвид липсата на плащане по фактурата е прието, че сумата по нея се дължи от общината – купувач.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение в посочената част, предвид следното:
Формулираният въпрос за предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД е общо поставен, включително без да се отчита факта, че разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД визира две отделни хипотези – възможността да се търси реално изпълнение на поетото задължение, ведно с обезщетение на вредите от забавата или да се претендира обезщетение вместо изпълнение. В случая съдът е сезиран с иск за реално изпълнение по чл.327 ТЗ за заплащане на продажната цена, поради което посочената от касатора практика на ВКС по чл.82 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 пр.2 ЗЗД, относно правото да се претендира обезщетение с оглед неизпълнението на длъжника е неотносима за спора. Ето защо, дори да се приеме, че е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, липсва сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол – противоречие на въззивния акт с цитираната практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговор на втория поставен въпрос дали фактурата има характер на покана за изпълнение на продажната цена се съдържа в специалната разпоредба на чл. 327, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, доколкото не е договорено друго. По приложението на чл.327, ал.1 ТЗ няма формирана неправилна практика, която е необходимо да бъде преодолявана, нито е налице неяснота, непълнота или противоречие на закона или нужда от осъвременително тълкуване на разпоредбата с оглед изменение на законодателството или обществените условия. Ето защо, липсва посочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която е само формално наведена от касатора без обосновка.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 ГПК, подадената от [община] касационна жалба срещу решение № 94 / 15.01.2013г. по в.гр.д. № 3051/2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 318/ 09.08.2012г. по гр.д. № 1294/2011г. на Районен съд – Карлово, за осъждане на [община] да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД сумата от 8808,83 лева, представляваща незаплатена цена на услуга по поддържане, експлоатация и мониторинг на депо за твърди битови отпадъци в [населено място] за месец декември 2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 12.09.2011г. до окончателното плащане, както и законна лихва от 1658,83 лева за периода от 13.01.2011г. до 11.09.2011г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 / 15.01.2013г. по в.гр.д. № 3051/2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 318/ 09.08.2012г. по гр.д. № 1294/2011г. на Районен съд – Карлово, за осъждане на [община] да заплати на [фирма], на основание чл.327 ТЗ, сумата от 15 408 лева, представляваща продажна цена на техника, закупена от общината при прекратяване на договора за услуга, за която е издадена фактура № [ЕГН]/ 13.12.2010г., ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.09.2011г. до окончателното плащане
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на [община], като в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.