2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
748
гр. София,01.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3919 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н С. Г., [населено място], срещу определение № 8110/25.04.2013г. по ч. гр. дело № 2945/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против разпореждане от 07.11.2012г. по ч.гр.д. № 10626/ 2012г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата й от 02.08.2012г. за прекратяване на производството и за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по същото дело, както и за изпращане на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на РС-Перник, и е прекратено производството по частната жалба.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда за просрочие на частната жалба. Позовава се на непълно възпроизвеждане на съдържанието на обжалваното разпореждане в изпратеното до него съобщение, поради което с връчването на съобщението не е започнал да тече срокът за обжалване на акта.
Ответникът, [фирма], моли частната жалба да се остави без разглеждане, съответно без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Софийски градски съд е прекратил производството по частната въззивната жалба по чл.121 ГПК, подадена срещу отказа да се уважи възражение за липса на местна подсъдност в заповедното производство след издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, поради просрочието й, като са наведени и доводи за необжалваемост на акта.
Определението е правилно.
Не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател, че с връченото му на 20.11.2012г. съобщение не е узнал пълното съдържание на обжалваното разпореждане от 07.11.2012г., тъй като видно от призовката, с нея на страната се връчва препис от самото разпореждане. Доколкото не е оборена материалната доказателствена сила на призовката като официален свидетелстващ документ, съдът е обвързан от удостоверените с нея обстоятелства, поради което следва да се приеме, че на 20.11.2012г. частният жалбоподател е получил препис от обжалвания от него акт, от който момент тече за него срокът за обжалване. Частната жалба срещу разпореждането е постъпила на 03.01.2013г., след изтича на 27.11.2012г. на срока за обжалването му, поради което същата се явява просрочена.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8110/25.04.2013г. по ч. гр. дело № 2945/2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.