О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№596
гр. София,24.09.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3069 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Д. В., против определение от 09.01.2013г. по ч. гр. д. № 16731/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение от 10.07.2012 по гр.д. № 32662/2012г. на Софийски районен съд, 37 състав.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 274, ал.3 ГПК е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба, [фирма], [населено място], сочи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, при евентуалност, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното въззивно определение, с което се потвърждава разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на признатото със заповедта за изпълнение вземане. По същността си актът не се доближава до решенията, тъй като не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на самото заповедно производство.
В горния смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 512 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 284/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 404 от 08.06.2010 г. по ч. т. д. № 444/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 300 от 26.04.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 422 от 18.06.2010 г. по ч. т. д. № 406/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 204 от 11.03.2010 г. по ч. т. д. № 19/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1 от 04.01.2011 г. по ч. т. д. № 925/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 12 от 09.01.2012 г. по ч. т. д. № 910/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 53 от 26.01.2012 г. по ч. т. д. № 911/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 115 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 32/2012г. на ВКС, І ТО, и др. относно въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване пред ВКС, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадената срещу определението. Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Доколкото тази необжалваемост само се констатира от ВКС, настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК и чл.7, ал.1, т.7 вр. ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, частният жалбоподател следва да заплати направените от насрещната страна разноски по депозиране на отговор на частната жалба в размер на 523,76 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Л. Д. В., частна касационна жалба против определение от 09.01.2013г. по ч. гр. д. № 16731/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК, направените в настоящото производство разноски в размер на 523,76 лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.