2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№928
гр. София,27.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4621 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Г. В., [населено място], срещу определение № 284 от 03.10.2013г. по т. д. № 3456 /2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 174 от 08.05.2013г. по в.т.д. № 180/2013г. на Хасковски окръжен съд, с което потвърдено решение № 559/ 19.12.2012г. по гр.д. № 333/ 2012г. на Районен съд- Димитровград.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подадената от нея касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излага съображения, че предмет на делото е иск с правно основание чл.45 ЗЗД, поради което делото не е търговско и с оглед цената на иска от 8179,19 лева подлежи на касационно обжалване. Поддържа, че съдилищата са се произнесли по непредявен иск, тъй като не са разгледали вземането на предявеното основание по чл.45 ЗЗД.
Ответникът по жалбата, Н. Д., не взема становище по нея.
Ответникът по жалбата, [фирма], моли да се потвърди обжалваното определение, като правилно, тъй като предмет на иска по чл.422 ГПК е вземане, произтичащо от запис на заповед.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Б. Г. В., касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че искът по чл.422, ал.1 ГПК с цена 8 173,19 лева е под въведения с чл.280, ал.2 ГПК обективен критерий за необжалваемост на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че вземането на ищеца произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 ТЗ – издаден запис на заповед. Изложени са съображения, че за търговския характер на тази сделка е без значение каузалното правоотношение, за обезпечаване на задължението, по което е издаден записа на заповед.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280, ал.2 ГПК.
Невярно е твърдението на жалбоподателката, че предмет на субективно пасивно съединените искове с правно основание чл.422 ГПК са притезания по чл.45 ЗЗД, тъй като с исковата молба се иска да се установи по отношение на ответниците, че в качеството им на издател и авалист по запис на заповед дължат сумата от 8 173,19 лева. Посочената от ищеца правна квалификация на иска по чл.45 ЗЗД не обвързва съда, който следва да я изведе въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, от които твърди, че произтича правото му. В случая ищецът е посочил, че източник на вземането му към ответниците са запис на заповед, съответно авала към него, поради което разглеждайки иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.503, ал.1 ТЗ, съдилищата не са излезли извън предмета на спора и липса твърдяното от жалбоподателката произнасяне по непредявена с исковата молба претенция.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка /чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ/, поради което по арг. на чл.365, ал.1, т.1 ГПК, делото е търговско.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от субективно съединените искове под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 284 от 03.10.2013г. по т. д. № 3456 /2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.