3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№997
гр. София,27.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2538 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Х., действащ като [фирма], [населено място], срещу решение № 50 от 28.01.2013г. по в.гр.д. № 1273/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 191/16.05.2012г., постановено от Старазагорски окръжен съд по т.д. № 682/ 2010г. за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място], сумарно 180 920 лева с ДДС по два договора за цесия от 29.03.2009г., ведно със законна лихва върху сумата от завеждането на исковата молба- 17.12.2010г. до окончателното й плащане, както и сумата от 13 399,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2010г. до 17.12.2010г., и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага съображения, че съгласно приетия по делото ревизионен доклад, фактурите не съдържат задължителни реквизити, а някои от тях не са включени в дневниците на продажбите. Сочи, че неправилно решаващият състав е приел, че е налице извънсъдебно признание на задължението, тъй като в съдебното производство то е било оспорено. Според жалбоподателя, неправилен е и изводът на въззивната инстация за приемане на извършената работа от възложителя, тъй като няма приложени протоколи обр. 19 за приемане на извършените СМР, като изпълнителите, според ревизионния доклад, не са разполагали с база за производство на дограма, машини и работници и други. Въз основа на горното изложение се иска допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на два договора за цесия, ищецът е придобил вземания за възнаграждение по договори за производство и монтаж на дограма, които са произвели действие по отношение на длъжника с уведомяването му от цедентите за прехвърлянето на вземанията. Въз основа на съвкупната преценка на договор за пренаемане на недвижим имот, на представените трудови договори и заключението на съдебно – техническата експертиза е направен извода, че цедентите са разполагали с кадрова и материално-техническа обезпеченост и реално са осъществили производствената дейност по доставка и монтажа на дограмата. Дължимостта на сумите е аргументирана и с факта на осчетоводяване на издадените фактури и от двете страни по договорите за изработка, като ответникът по исковете ги е отразил и във водения от него дневник на покупките. Изложени са съображения, че въз основа на фискалния бон, на който се позовава жалбоподателя, не се установява основанието за издаването му и какъв разход отразява, поради което е направен извод, че с него не се доказва извършване на плащане с погасителен ефект относно претендираните вземания.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу него искове. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от окръжния съд преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически и правни изводи относно дължимостта на претендираните суми. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивния съд, е предмет на касационния контрол, а не на фазата по допускането му, като основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на атакувания акт до касация, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въпреки изхода на настоящото производство, в полза на ответника по жалбата не могат да бъдат присъдени разноски за адвокат, тъй като не се доказва такива да са направени. По делото липсват доказателства за договорено адвокатско възнаграждение и за неговото заплащане, като представеният договор за правна защита и съдействие представлява непопълнена бланка. Съгласно даденото в т.1 от Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.д. №6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила, доказването на което зависи от начина плащане.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 28.01.2013г. по в.гр.д. № 1273/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.