3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№225
гр. София,27.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1570 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е Х. С., [населено място], срещу определение № 5911 от 21.12.2012г., постановено по ч.т.д. № 2850/2012г. от Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 14055 от 04.10.2012г. по гр.д. № 11367/2012г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по исковете на частния касатор срещу [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на руптура на слезката, счупване на ребра и сърдечна недостатъчност, вследствие на виновно причинено на 05.06.2006г. от В. Д. ПТП, както и законна лихва за забава в размер на 14 936,76 лева за периода от 05.06.2006г./датата на увреждането/ до завеждането на исковата молба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Признава, че с влязло в сила решение застрахователят е осъден да му заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществените вреди в размер на 40 000 лева, настъпили вследствие на процесното ПТП. Позовава се на факта, че в мотивите на това решение, съдът е приел, че действителният размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на не по-малко от 60 000 лева, но с оглед невъзможността да се направи увеличение на размера на иска във въззивната инстанция, присъден е само посоченият в исковата молба размер от 40 000 лева. Твърди, че доколкото отговорността на застрахователя е функционална на отговорността на делинквента и единствено е ограничена по размер от застрахователната сума, то застрахователят дължи заплащането на разликата над присъдения размер от 40 000 лева до определения в мотивите на решението такъв – от 60 000 лева, с оглед принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като в противен случай, застрахователят би се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, съответно поддържа, че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството, като недопустимо, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение, с което застрахователят е осъден да заплати на ищеца С. обезщетение за произтичащите от процесното ПТП неимуществени вреди в пълния претендиран размер, ведно с лихва от датата на увреждането, е изчерпана защитата на субективното право, а изложените в исковата молба факти са преклудирани от силата на присъдено нещо. Отчетено е, че искът по чл.226, ал.1 от КЗ, по който е присъдено обезщетението с влязло в сила решение, не е бил предявен при условията на частичност, както и, че с втората искова молба не се търси обезщетение за нови болки и страдания на ищеца-пострадало лице, за период, следващ датата на съдебното решение, а исковата молба се основава на факти и твърдения, по които съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение. Въз основа на това е направен извод за осъществяване на хипотезата на чл.299 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос, дали пострадалият има право да претендира, вкл. и на друго основание, от делинквента, съответно от застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност”, обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения му с влязло в сила решение, ако в мотивите на решението съдът е посочил, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, надхвърля посочения в исковата молба и присъден с решението размер, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Поставените от частния касатор въпроси относно ангажиране на отговорността на делинквента, съответно може ли да се търси заплащане на обезщетение от застрахователя на друго, различно от чл.226, ал.1 КЗ, основание, не са свързани с предмета на делото, тъй като претенцията не е насочена към причинителя на увреждането, а към неговия застраховател, срещу когото е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, видно от наведените факти и искането, съдържащи се в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, индивидуализиращи спорното право. Следователно, по отношение на тези въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Въпреки, че въпросът, свързан с приложението на чл.299, ал.1 ГПК, е обусловил изхода на спора, по отношение на него не е налице релевираното от частния касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правилото на чл.299, ал.1 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен с влязло сила решение, възпроизвежда нормата на чл.224, ал.1 ГПК /отм./, по която е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Ето защо, поставеният въпроса за пределите на силата на присъдено нещо не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5911 от 21.12.2012г., постановено по ч.т.д. № 2850/2012г. от Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.