О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№801
гр. София,07.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 760 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против разпореждане № 1524 от 29.09.2012г. по т.д. № 29/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 248/ 06.06.2012г.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и моли да бъде отменено. Сочи, че не е налице на 13.09.2012г. редовно връчване на съобщението за указанията на съда относно отстраняване на нередовности на касационната жалба, тъй като в нарушение на чл.50, ал.3 ГПК, то не е връчено на касатора-търговец или на негов служител.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Във връзка с подадената касационна жалба от частния жалбоподател срещу постановеното решение № 248/ 06.06.2012г. по т.д. № 29/2012г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният съд е констатирал, че тя не отговаря на изискванията на чл.284 от ГПК, с оглед на което с разпореждане № 1150/ 19.07.2012г. е дал указания на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да: представи допълнение към касационната си жалба, съдържащо подробно и мотивирано изложение на конкретните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, с преписи за другата страна; касационната жалба да се подпише от жалбоподателя, както и да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт с редовно пълномощно, съгласно изискванията на чл.284, ал.2 ГПК, да представи преписи от жалбата според броя на лицата, участващи в делото като насрещна страна, както и да представи документ за внесена държавна такса от 30 лева по сметката на ВКС по произнасянето за допускане на касационно обжалване.
Указанията са изпратени на вписания в търговския регистър адрес на касатора- едноличен търговец и са връчени на 13.09.2012г. на Г. Т. в качество й на управител.
С разпореждане № 1524/ 29.09.12г. въззивният съд е върнал касационната жалба на основание 286, ал.1 ГПК, с оглед неотстраняване на нередовностите на жалбата в дадения от съда срок, като е приел, че за указанията жалбоподателят е редовно уведомен на 13.09.2012г.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е съобщено на страната на 23.10.2012г. чрез Г. Т., в качеството й на служител.
С молба от 31.10.2012г. касаторът е заявил, че разпореждане № 1150/ 19.07.2012г., с което са дадени указания за отстраняване на пороци на касационната жалба, му е станало известно едва на 23.10.2012г. при връчване на уведомлението за разпореждането за връщане на касационната жалба. Твърди се, че разпореждането с указанията е връчено в нарушение на чл.50, ал.3 от ГПК. Със същата молба са представени: изложение на основанията по чл.280 от ГПК с приложени три решения, подписано от адв. С. К., с приложено пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса по см. на ВКС в размер на 30 лева. Въпреки, че в молбата е описано, че се представят касационна жалба, подписана от жалбоподателя и приподписана от адвоката, както и препис от касационната жалба, изложението и приложенията за ответната страна по нея, същите реално не са постъпили по делото.
Видно от горното, съобщението с указанията по редовността на жалбата са връчени на търговеца на адреса на управлението му на лицето Г. Т., в качеството й на „управител”. Доколкото лице, заемащо длъжност „управител” при едноличния търговец, се явява негов „служител” и качеството на получателя е удостоверено от връчителя и не е оборено от частния жалбоподател, е налице редовно връчване на съобщението по см. на чл.50, ал.3 от ГПК. Следва да се има предвид и фактът, че частният жалбоподател не излага конкретни доводи защо счита за нередовно по см. на чл.50, ал.3 ГПК връчването, нито е навел твърдение, че Г. Т. не е негов служител. Нещо повече, налице е признание за редовно уведомяване на касатора при връчването на съобщението за връщане на жалбата, а то е направено на същото лице, което е получило и призовката с указанията относно редовността на жалбата.
С оглед горното, настоящият състав приема, че касаторът е бил редовно уведомен за указанията за отстраняване на пороците на жалбата, които не са санирани от него в определения от съда срок, поради което разпореждането за връщане на жалбата, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1524 от 29.09.2012г. по т.д. № 29/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.