ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 837
София, 23.01. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 837 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК по касационната жалба на юрисконсулт А. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 05.ІІІ.2012г. по гр.д. № 49/2012г., допълнено относно разноските с определение от 08.V.2012г.
Ответникът по касационната жалба Г. Ц. М. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира следното:
С атакуваното решение Х. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Хасковския РС от 14.ХІ.2011г. по гр.д. № 2189/2011г. в уважитнелните му части по предявените от Г. Цв.М. срещу [фирма] искове с правтно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „охранител рецепционист” поради наличие на условията на чл.68 КСО, когато трудовото правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия, е незаконно, тъй като заповедта за това е издадена от лице, което не е компетентно нито по силата на длъжността си, нито съобразно упълномощаването му. Единствената възможност за делегиране на власт за прекратяване на трудово правоотношение е предвидена в чл.192 КТ, като тази норма следва да се тълкува стеснително и извън тази хипотеза е невъзможно упълномощаване.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл.192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания; 2. допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение, по които въпроси се сочат две противоречиви решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Сочи се и противоречива практика на съдилищата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора въпроси, тъй като те са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 6/2012г. на ОСГК.
На касатора следва да бъде указано да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 88.68лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, граждански състав, № 26 от 05.ІІІ.2012г. по гр.д. № 49/2012г., допълнено относно разноските с определение от 08.V.2012г.
УКАЗВА на [фирма] София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 88.68лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: