3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№870
гр. София,21.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 681 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2075 от 14.08.2012г., постановено по ч. гр. д. № 1608/2012г. от Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1531 от 11.06.2012г. по ч.гр.д. № 422/2012г. на Районен съд – Айтос за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК за срещу кредитополучател и солидарно задължено лице.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради което иска неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значими за спора въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като такива са посочени въпросите: 1. За обявяване предсрочна изискуем на банков кредит по см. на чл.60 от ЗКИ достатъчно ли е външно обективиране на волята на кредитора за това /в писмен документ като форма за доказване/ или така обективираната воля трябва да е достигнала до знанието на задължените лица и 2. За наличието на предсрочна изискуемост на кредита по см. на чл.60 ЗКИ достатъчно ли е обявяването й да бъде направено по отношение на кредитополучателя/ите или следва да бъде направено и по отношение на третите задължени лица, обезпечили чужд дълг с поръчителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд е приел, че със заявлението по чл.417, т.2 ГПК не са представени доказателства за изявена от банката воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ, доведена до знанието на длъжника и поръчителите в предхождащ заявлението момент. Направен е извод, че банката е пропуснала да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем, тъй като в т.14 от заявлението банката е посочила, че е поканила задължените по кредита лица с уведомление от 14.06.2011г. да изпълнят доброволно предсрочно изискуемо задължение. Решаващият извод на окръжния съд е изведен на база липсата на доказателства цитираното и представеното със заявлението уведомление от 14.06.2011г. да е съобщено на длъжника и солидарно отговорните поръчители, тъй като в известията за доставяне, адресирани до всяко едно задължено лице, не се съдържа информация какво съобщение банката изпраща с тях. Като допълнителен аргумент е посочено, че обратните разписки са оформени с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател въпроси относно предпоставките за предсрочната изискуемост по чл.62 от КЗИ са значими за конкретното дело, с оглед съдържащото се в заявлението искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение за предсрочно изискуеми вземания по банков кредит. Независимо, обаче, от значимостта на формулираните въпроси за спора, те не са обусловили изхода на делото, тъй като решаващият извод на въззивния съд е основан на констатацията за липса на доказателства за реално достигане до адресатите на уведомлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, въпреки, че то е изпратено от нея, както до кредитополучателя, така и до третото задължено лице. Видно от изложеното, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт.
Недоказано е и визираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като същият не сочи и не представя съдебни актове, от които може да се изведе наличието на противоречива съдебна практика по поставените от него въпроси.
Нещо повече, и по двата формулирани въпроса е налице задължителна практика на ВКС, ТК, според която, едностранното волеизявление, с което банката-кредитор обявява при определени в договора условия кредита за предсрочно изискуем, за да породи целяното с него действие по отнемане на преимуществото на срока, следва да бъде доведено до знанието на кредитополучателя и поръчителите в предхождащ заявлението момент. Самото заявление няма характер на уведомление на длъжника за упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото не се връчва на същия, като до издаването на заповедта за изпълнение заповедното производството се развива едностранно без участието на длъжника. В тази смисъл са постановените по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определения № 331/ 28.11.2008г. по ч.т.д. № 306/2008г. на ВКС, I ТО и определение № 17/ 12.01.2010г. по ч.т.д. № 734/2009г. на ВКС, II ТО.
Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, като наличието й изключва осъществяването на релевирани допълнителни основания по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките /обща и допълнителни/ по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2075 от 14.08.2012г., постановено по ч. гр. д. № 1608/2012г. от Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.