3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№666
Гр.София, 24.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 771 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1079/28.06.2012г., постановено по гр.д.№ 1261/2012г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 75/05.01.2012г. по гр.д.№ 14535/2010г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска на С. Л. С. и Е И С., [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ и касаторът е осъден да им заплати суми от по още 40000 лв., а решението в частта за присъденото обезщетение от по 90000 лв. е потвърдено.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на смъртта на сина им М. С. С., починал при ПТП на 25.07.09г. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел начина, по който се е отразила на ищците смъртта на сина им, отношенията между тях и младежката възраст на пострадалия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора, въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 2/2010г. на ОСТК на ВКС, тъй като по друго дело на ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, платими от работодателя на сина им – [фирма].
Съгласно ТР № 2/10г. от 06.06.2012г. по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСТК плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че правото на обезщетение се счита погасено само след окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане на пълния размер на вредата.
В случая, чрез въведения правен въпрос касаторът некоректно се позовава на ТР №2/10г., излагайки довод, че за основателността на претенцията по чл.226, ал.1 КЗ е от значение единствено обстоятелството, че работодателят на пострадалия е осъден да заплати обезщетение за вреди. По делото липсва твърдение за извършено плащане от страна на осъденото лице и не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не са допуска.
По разноските. Ответниците претендират заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, но по делото е представено само пълномощно на процесуалния представител. В същото не е уговорено и липсват данни да е заплатено възнаграждение на адвоката. От друга страна, не е направено и отбелязване, че защитата по делото е безплатна, като в последния случай възнаграждението се присъжда на адвоката.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1079/28.06.2012г., постановено по гр.д.№ 1261/2012г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: