4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
София, 24.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 61 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. 28, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от генералния директор П. П., чрез процесуалния му представител ад. В. Г., против въззивното решение № 5262 от 4 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2045 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение № 6686507 от 15 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 439 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне иска на Ц. Т. Л. против касатора за заплащане на обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ за сумата над 10208 лева, и вместо него касаторът е осъден да заплати на Л. сумата от 20416 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска и разноски, а в останалата част за осъждане на касатора да заплати на Л. сумата от 10208 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, защото обжалваната заповед се явява неотносима към крайната дата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните; съдът не е ценил представените писмени доказателства; текстът на чл. 238, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) с думите „поради пенсиониране” има предвид причината „придобито право на пенсия като военнослужещи”, с единствено условие да има прослужени 13 години и 4 месеца; ищецът е придобил право на пенсия по чл. 6 ЗП (отм.), има трудов стаж по КТ преди уволнението от 1 месец и 22 дни, има съответните прослужени години военна служба, за което е получил еднократно двадесет брутни месечни възнаграждения при освобождаването му от служба; несъобразявайки се с данните по делото съдът разрешава на ищеца втори път да получи обезщетение за придобиване право на пенсия; към датата на освобождаване на ищеца от касатора не е налице придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като той е придобил това свое право като военнослужещ към 31 декември 1999 г., видно от пенсионното разпореждане, и дължимото еднократно обезщетение е изплатено; ако впоследствие работникът отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващо прекратяване на трудовото правоотношение той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ; трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ, а не на правното основание”придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос: правото за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ приложимо ли е за лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по специален закон, изплатено им е обезщетение поради това придобито право на пенсия, респективно при пенсиониране като реализирането на това свое право е отложено във времето по лични съображения, като през законоустановените, в конкретния случай 10 години трудов стаж при един и същ работодател, не е придобито и/или реализирано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като придобиването и реализирането на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито по специален закон и е изплатено дължимото обезщетение, и при възникване на трудовото правоотношение ищецът вече е бил придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и му е заплатено дължимото обезщетение за приравнен трудов стаж по КТ, това право не е възникнало по време на трудовото правоотношение и ако по време на трудовото правоотношение има няколко прекратявания, кое от тях е правопораждащо за обезщетяване на служителя. Допускането на касационното обжалване се търси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Сочи се влязло в сила решение на въззивен съд.
Ответникът Ц. Т. Л. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че са налице основанията на закона за възникване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, налични са предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение и е препратено към мотивите на районния съд; в КТ е предвидено право на обезщетение за работника или служителя при придобиване право на пенсия и към прекратяването на трудовото правоотношение от 1 юни 2010 г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО и е пенсиониран на това основание от същата дата; обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.) възниква при прекратяване на правоотношение по изпълнение на кадрова военна служба, а обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи при прекратяване на трудово правоотношение, като двете обезщетения се дължат на различно правно основание; КТ не забранява упражняването на правото по чл. 222, ал. 3 КТ да се осъществява в случаите, когато е сключен нов трудов договор със същия работодател; ищецът е работил при един и същ работодател повече от 10 години, в които следва да се включи и стажът по служебно правоотношение (чл. 351, ал. 1 КТ).
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения от състава на съда въпрос: обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ дължи ли се на лице, което е получило обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба по реда на чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.), ако за лицето при освобождаването му от кадрова военна служба са били налице основанията по чл. 6 от Закона за пенсиите (отм.). По последната част от въпроса – ако по време на трудовото правоотношение има няколко прекратявания, кое от тях е правопораждащо за обезщетяване на служителя, въззивният съд не се е произнесъл, поради което касационното обжалване по подобен проблем не следва да се допуска. В представеното съдебно решение – решение от 21 март 2011 г. по гр.д. № 11013/2010 г., СГС, съдът се е произнесъл по подобен на обусловилия изхода на спора въпрос по настоящото дело, но не изцяло, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на състава на съда не е известна съдебна практика по проблема.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 612,48 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5262 от 4 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2045 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
УКАЗВА на А. 28, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от генералния директор П. П., в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 612,48 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: