3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№716
гр. София, 01.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1275 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на /П./, срещу решение № 1451 от 08.08.2012г. по гр.д. № 706/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 19.12.2011г. по гр.д. № 1220/ 2011г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, за осъждане на предприятието да заплати на [община] сумата от 39 931,68 лева- дължима по договор № 5505/ 06.06.2005г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба- 31.01.2011г. до окончателното й плащане и разноски по делото в размер на 1598 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че клаузата на т.2.4 от сключения между страните договор за безлихвен заем не предвижда автоматично, при сбъдване на предвидените в нея условия, трансформиране на 20% от заемната сума в безвъзмездна помощ, което от своя страна да води до отпадане на задължението на заемателя за връщането й. Твърди се, че посочената клауза представлява само предвидена в договора възможност за опрощаване на тази част от задължението, предоставена на волята на заемателя, но такъв договор за опрощаване на част от заемната сума между страните не е сключен. Според касатора, в клаузата на т.2.4 от договора е обективирано намерение на заемодателя за дарение, поради което, на основание чл.226, ал.1 ЗЗД, същата е нищожна.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с решение № 75/06.12.2011г. по т.д. № 4/2011г. на Врачански окръжен съд, с което е разгледан идентичен казус. Твърди се, че и в двете решения е налице произнасяне на съдилищата по един и същ въпрос без този въпрос да е посочен от касатора.
Ответникът по жалбата, ], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че са осъществени условията, предвидени в клаузата на т.2.4 от сключения между страните безлихвен заем, за трансформиране на 20% от заетата сума като безвъзмездна помощ, а именно – успешно изпълнение от общината –заемател на Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на твърди битови отпадъци. Прието е неоснователно възражението на предприятието-ответник по иска, че Правилникът за устройството и дейността му не предвижда възможност за преминаване от една форма на финансиране- безлихвен заем, в друга форма – безвъзмездно финансиране, доколкото правилникът не само не съдържа забрана за предоставяне на безвъзмездна помощ и субсидии, а изрично предвижда възможност за отпускане на безвъзмездни помощи, безлихвени и нисколихвени заеми и субсидии за реализация на екологични проекти и обекти. Според апелативния съд, неоснователен е и доводът относно тълкуването на посочена клауза като договорно предвидена възможност за опрощаване на част от паричен дълг, предоставена на волята на заемателя. Изложени са съображения, че изпълнението на програмата за управление на договорените дейности, транспортирането и депониране на ТБО, е единственото условие за отпускане на безвъзмездната помощ в размер на 20% от заемната сума.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу него искове. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършеното от въззивния съд тълкуване на конкретна клауза от сключения между страните договор, което касае преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи. Правилността на тази преценка не може, обаче, да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпреки това, може да се отбележи, че касаторът не е доказал и соченото от него допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни приложеното решение № 75/ 06.12.2011г. по т.д. № 4/ 2011г. на Врачански окръжен съд да е влязло в сила, поради което същото не се явява съдебна практика, съобразно указанията, съдържащи се в т.3 на посоченото тълкувателно решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1451 от 08.08.2012г. по гр.д. № 706/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.