ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
София, 21. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4213 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4291/26.05.2016 на Софийски градски съд по гр. д. № 2761/2016, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.05.2015 г. по гр. д. № 26220/2013, с което е уважен частично предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД вследствие неосигуряване на достъп за извършване на работа в съседен имот съгласно чл. 51 ЗС.
Недоволен от решението е касаторът К. И. З., представляван от адв. Ю. Д. от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на решението, с което се присъжда по-голямо обезщетение, от претендираното за съответния период от време; за задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства по делото във връзка с оплакванията във въззивната жалба и по-специално за възможността работата да бъде извършена по друг начин, без осигуряване на достъп; както и да отстрани непълнотите и неточностите в доклада на първоинстанционния съд, като разпредели доказателствената тежест за твърдените от страните факти и обстоятелства, даде съответните указания и допусне поисканите във връзка с тях доказателства и по материалноправните въпроси за дължимостта на обезщетение, ако извършването на работите не е разрешено от техническата служба или е забранено извършването им; за характера на задължението за предоставяне на достъп до имот съгласно чл. 51 ЗС и способите за принудителното му изпълнение, както и за момента на изпадането в забава с оглед на това дали задължението е носимо или търсимо, възможно ли е изпълнение на друго място, кога е налице забава на кредитора и налице ли е такава, когато длъжникът е предложил изпълнение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие и прилага съдебна практика.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва, като счита, че не са поставени правни въпроси, които обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцовото дружество [фирма] е придобило право на собственост върху недвижим имот (съседен на ответниците) и е получило разрешение за строеж на бизнес сграда с офиси, магазини и подземни гаражи. Ответниците са задължени да осигурят свободен достъп в своя имот в продължение на 45 дни, считано от 03.10.2005 г. за извършването на монтаж на скеле до калканна стена, измазване на калкана, полагане на термоизолация и запечатваща мазилка, демонтаж на скеле, почистване на настилката в имота, съгласно заповед № РД-09-376/29.09.2005 на кмета, която те не са изпълнили, но са обжалвали и заповедта е оставена в сила с решение № 13593/10.12.2008 на Върховния административен съд по адм. д. № 7712/2008. С покана № 70-00-19/28.07.2009 кметът на СО, район „П.“ е уведомил ищците, с копие до ответника, като е предоставен нов срок за осигуряване на достъп през имота им за период от 45 дни от 15.08.2009 г. между 9,00 и 17,00 часа. В протокол от 19.12.2009 г. е удостоверено, че ответникът К. З. е предложил ключ и достъп до своя имот откъм [улица], които представители на ищецът е отказал. Междувременно на 05.06.2007 г. сградата е въведена в експлоатация, като по калканната стена е изпълнена частично топлоизолационна система. Въззивният съд е приел, че за да възникне задължението за ответниците по чл. 51 ЗС за предоставяне на достъп до имота си за извършване на СМР за топлоизолация, следва същите да бъдат надлежно уведомени, което безспорно се е осъществило с връчване на препис от решението на СГС по адм. д. № 2649/2005 г. по жалбата на ответниците, тъй като по делото няма данни за датата на връчване на заповедта. Въз основа на приложените фактури и изготвената въз основа на тях експертиза съдът е приел за доказано наличието на вреда, изразяваща се в завишаване на консумираната и платена топлинната енергия с 6.257,79 лева, вследствие на неположена топлоизолация върху 115,20 кв.м. от западната стена на сградата за периода 18.06.2008 г. (момента на узнаването, когато ответникът изпада в забава) до 19.12.2009 г. – предлагането и отказа от достъп, с което ищецът се е поставил в забава и така е освободил занапред ответника от последиците на неговата забава.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос за характера на задължението за предоставяне на достъп до имот съгласно чл. 51 ЗС и способите за принудителното му изпълнение, както и за момента на изпадането в забава с оглед на това дали задължението е носимо или търсимо има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4291/26.05.2016 на Софийски градски съд по гр. д. № 2761/2016.
Указва на касатора К. И. З. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125,16 лева, като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.