ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
София, 12. октомври 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2578 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 57/27.03.2018 на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 7/2018, с което е потвърдено решение № 170/15.11.2017 на Тетевенския районен съд по гр. д. № 355/2017, с което е отхвърлен иска за изменение на режима на лични отношения на детето с майката.
Недоволна от решението е касаторката Г. П. Г., представляван от адв. Р. Г. от ЛАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето и по материалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд, при констатирано наличие на родителско отчуждение, да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата М. С. М., представляван от адв. А. А., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС в интерес на детето.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявени иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето С. М. С., постановен първоначално с решение № 102/11.07.2016 по гр. д. № 342/2016 на Тетевенския районен съд, с което между родителите е било постигнато споразумение по чл. 51, ал. 1 СК родителските права да се упражняват от бащата, като детето ще живее в дома на бащата в [населено място], а майката да има свободен режим на лични контакти с малолетното дете, като заплаща издръжка в размер на 105 лева. Изложени са съображения, че не е доказано да е налице влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето и подобряване условията на живот при другия родител (видно от представеното становище от ДСП-Тетевен ответникът живее заедно с и детето С., неговите родители и сестра в триетажна жилищна постройка, плюс таванско помещение, собственост на родителите на ответника, като ползват третия етаж, който се състои от три стаи и е обзаведен с всичко необходимо – санитарен възел и хигиенно-битовите условия на много добро ниво). Съдът е взел предвид, че с утвърденото от съда споразумение майката се е съгласила след напускане на семейството бащата да поеме грижите и родителските отговорности за малолетното дете, следователно му има доверие и познава неговия родителски капацитет, докато за ответника не е ясно как съжителстващият с майката мъж ще се отнася и обгрижва сина му. Прието е, че в сравнение с 2016 г. е налице изменение в обстоятелствата към настоящия момент – детето е пораснало и от 2017 г. е ученик в първи клас, поради което в заключението на съдебно-психологичната експертиза е посочено, че започването на първи клас е стресов момент за всички деца на тази възраст и следва да се вземат предвид промените в емоционалното състояние на детето с оглед адаптацията в училище, като според вещото лице при евентуална промяна на местоживеенето на детето, отчитайки, че родителите живеят на територията на различни и отдалечени населени места, то ще се отдели от обичайната среда, в която се отглежда от раждането си и изградените социални кръгове. По отношение на твърдяното от ищцата агресивното поведение на ответника, което той имал по време на брака и което продължава и сега спрямо детето, въззивният съд е приел, че в тази насока са единствено показанията на свидетелките – баба и майка на ищцата, на които не е дал вяра, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора и липсата на други писмени или гласни доказателства, в тази насока. Във връзка с представено от ищцата споразумение по НОХД № 231/2016, с което ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 310, вр. с чл. 309, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК и са му наложени пробационни мерки, въззивният съд е приел, че това е документно престъпление, което по никакъв начин не застрашава сигурността на малолетното дете, неговото психическо развитие и не го поставя в риск (същият не е признат за виновен и осъден за престъпление за причиняване на телесна повреда, разврат и др).
Въззивният съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК и във връзка с поведение на ответника, в резултат на което, детето чувства отчуждение спрямо ищцата, страх да контактува и свободно да изразява чувствата си, видно от заключението на клиничния психолог след направено изследване. Констатирано е, че чувствата на детето към майката са противоречиви и на поведенческо ниво вече е започнал да отказва контакти с нея, т.е. очертават се данни за наличие на Синдром на родителско отчуждаване спрямо майката (PAS-синдром). Отразено, че е наличие на по-силна емоционална привързаност на детето към фигурата на бащата, вследствие на продължителното в последния период от време съжителство с него и това, че той е основната полагаща грижа и задоволяваща базисните му потребности фигура, като е налице е дефицит единствено в необходимостта за задоволяване на емоционалните му потребности предвид фактическата раздяла между родителите и местоживеенето на майката в друго населено място. Посочено е също, че емоционалната връзка на детето с майката не е докрай прекъсната, но е негативно повлияна и към момента се наблюдава дистанциране и процес на отчуждаване на детето от нея, като причината за това е преживяната неудовлетвореност, обида и огорчение от това, че майка му има отношения с друг човек, когото детето възприема като част от причините родителите му да не са заедно (това автоматично води до емоционален дисбаланс и психически дискомфорт у него, който факт резултира в отхвърлянето на майката, защото детето й е сърдито поради наличието на друг мъж в живота й, от което то се чувства пренебрегнато и обидено). Вещото лице е установило, че С. не може да посочи други съществени и конкретни причини и примери за лошо отношение от страна на майката, за да твърди, че не я обича – детето твърди, че ще обича майка си, ако тя живее с баща му (то се приобщава към позициите на родителя, с който понастоящем живее и се грижи за него, тъй като изпитва страх да не бъде отхвърлен и изоставен от него). От представените по делото доказателства и докладите на ДСП – Тетевен и ДСП – Д. съдът е приел, че и двамата родители на малолетното дете С. притежават необходимия родителски капацитет да го отглеждат и възпитават, както и силна мотивация да полагат грижи за него, като разполагат с финансова възможност и битови условия за отглеждане на детето.
Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата, не защото майката не притежава необходимия родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто решение за детето с оглед възрастта му и защото, както пояснява вещото лице – клиничен психолог, автоматичното изваждане на детето от сегашната среда и преместването му при майката в нова обстановка не би довело непременно и бързо до промяна в отношението на детето към майката. Прието е също така, че от изключителен интерес за детето е да двамата родители да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните си отношения, което безспорно му се отразява зле, като за целта и с оглед благополучието на детето, двамата родители могат да потърсят подходящи услуги и индивидуална работа със специалисти. В този смисъл вещото лице в обстоятелствената част на заключението е посочило, че за да се предотврати развитието на PAS – синдрома, предвид факта, че към момента е в един начален етап без разстройства като цяло на социалната му адаптация и терапия с оглед съхраняване връзката с майката, би било удачно на детето индивидуално да му бъдат определени часове за психотерапия, а на родителите при отказ от семейно консултиране часове за индивидуална психотерапия с оглед осъзнаване на необходимостта от съхраняване на взаимното уважение и възпитание на детето на уважение към тях, с изместване фокуса на допуснати грешки в миналото и за да се ограничат деструктивните внушения към детето, както и митовете за разстроените семейни отношения.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 57/27.03.2018 на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 7/2018.
УКАЗВА на касаторката Г. П. Г. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30,00 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.