ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1234
София, 05. ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3298 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1720/12.03.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15393/2014, с което е потвърдено решението от 23.06.2014 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 54 състав по гр.д. № 30346/2013 и е уважен предявеният иск за признаване незаконността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от юрисконсулт В. В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, за което се позовава и прилага съдебна практика: Решение № 174/03.06.2013 на ВКС по гр. д. № 691/2012; Решение № 270/03.10.2013 на ВКС по гр. д. № 1328/2012; Решение № 8/01.04.2011 на ВКС по гр. д. № 1035/2009; Решение № 137/01.06.2012 на ВКС по гр. д. № 982/2011; Решение № 232/20.07.2012 на ВКС по гр. д. № 1008/2009; Решение № 563/12.02.2013 на ВКС по гр. д. № 1747/2011; Решение № 352/03.12.2013 на ВКС по гр. д. № 62/2013; Решение № 177/17.06.2014 на ВКС по гр. д. № 7430/2014; Решение № 270/03.10.2013 на ВКС по гр. д. № 1328/2012; Решение № 747/18.02.2011 на ВКС по гр. д. № 735/2009; Решение № 322/07.11.2012 на ВКС по гр. д. № 278/2011; Решение № 563/12.02.2013 на ВКС по гр. д. № 1747/2011; Решение № 3/05.01.2015 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 855/2014; Решение № 585/11.07.2014 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 5098/2013.
Ответникът по жалбата Т. К. Б. от [населено място], представляван от адв. Д. М. от АК – К. я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, а въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Машинист, локомотивен влакова работа“ в локомотивен район Д., Експлоатационен пункт П., като със заповед № 238/30.04.2013 му е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, т. 3 КТ, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила”, изразяващо се в неосигуряване на икономичното използване на дизелово гориво и допускане на преразход от 56 литра дизелово гориво, изчислен съгласно „Инструкция за техническо нормиране и анализ на разхода на дизеловото гориво от влаковете и маневрени локомотиви на [фирма], в нарушение на чл. 24 т. „е” от Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и помощник – машинисти, локомотивни в [фирма]. Като е приел, че наложеното наказание е незаконно, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в нея не са конкретно посочени действията или бездействията на служителя в качеството му на локомотивен машинист, довели до настъпилия преразход на гориво (например извършване на излишни, невъзложени или неразрешени маневри, или за неспазване на правилата за извършването им, или се касае за престъпно посегателство, изразяващо се в отнемане на гориво), въззивният съд е приел, че липсва описание на обективните и субективни признаци на нарушението на трудовата дисциплина, довело до този резултат, както и че по делото не е установено по категоричен начин извършването на измерването, респективно, че е констатиран преразход на гориво.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1720/12.03.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15393/2014.
Указва на касатора [фирма], и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30,00 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.