3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
гр. София,22.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2760 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно наименование- [фирма]/, [населено място], срещу решение № 575 от 25.03.2013г. по в.гр.д. № 388/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4909 от 29.11.2012г. по гр.д. № 7915/2012г. на Варненски районен съд за признаване за установено по чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът, [фирма], [населено място], не му дължи сумата от 10 269,33 лева- начислена като корекция за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 20.11.2011г. до 17.05.2012г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.3 вр. чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване, който въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се мотивира с необходимост да бъде дадено ново, различно от досегашната задължителна практика, разрешение на въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ.
Ответникът, [фирма], [населено място], оспорва основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски- адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползвателя на ел. енергията, въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, в съответствие с която е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Посочено е, че корекцията е извършена по реда на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, който текст създава за електроразпределителното дружество възможност да санкционира потребителя едностранно без да се извършва доказване на виновно поведение на абоната, като тази възможност противоречи на разпоредбите и принципите за свобода на договарянето, предвидена в чл.9 ЗЗД, както и на чл.82 ЗЗД, предвиждащ виновна отговорност в границите, посочени в този текст. Въз основа на това, решаващият състав е направил извод, че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, предвиждащи едностранна корекция на сметките, се явяват нищожни и не пораждат правни последици между страните, поради което ищецът не дължи заплащането на сумата, с която е корегирана сметката за потребена ел. енергия.
Формулираният от касатора въпрос за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимост на начислените суми за заплащането на тази енергия за такъв период. Уважаването на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, обаче, е обосновано от въззивния съд не само с липсата на законово основание за едностранно коригиране на сметките от доставчика на ел. енергия, но е мотивирано и с нищожност на клаузата от общите условия, допускаща възможност за корекции на сметките за минал период. Доколкото, наред с поставения от касатора правен въпрос, изходът на делото е самостоятелно обусловен от други решаващи по своя характер изводи на съда, с оглед дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОГКТК на ВКС, касационият контрол във връзка с този въпрос не следва да бъде допуснат, тъй като разглеждането му няма да доведе до промяна на изхода на спора.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по отношение на въведения в изложението правен въпрос не е осъществено и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Сочената от жалбоподателя необходимост от промяна на задължителната практика на ВКС не се извежда от твърдение за настъпили изменения в обществените условия, а визираните в приложението промени в законодателството не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който са коригирани сметки за ел. енергия за предходен период.
Доводите на касатора за наличие на непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна ведно с формиралата се въз основа на това неправилна задължителна практика на ВКС, не могат да бъдат споделени. Приложението по аналогия на закона / правото е допустимо само, ако е налице празнота на закона в уредбата на регулираната материя, но не и в случаите на непредвидена от закона за правните субекти възможност, към които спада едностранната корекция от доставчика на сметки за ел. енергия. По отношение на последната не е налице непълнота на закона/правото, налагащи преодоляването й по тълкувателен път или необходимост от даване на нови правни разрешения, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правотото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника по жалбата не следва да бъдат присъдени разноски – адвокатско възнаграждение за фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като липсват доказателства за договаряне и реално изплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 575 от 25.03.2013г. по в.гр.д. № 388/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.