4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№749
гр. София,01.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3884 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Н., [населено място], срещу определение № 1306 от 06.06.2013г., постановено по ч. гр. д. № 2126/2013г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.02.2013г. по ч.гр.д. № 208/2012г. на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба на касатора – вх. № 50972/ 10.05.2013г. като просрочена.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и иска неговата отмяна. Поддържа, че Софийски апелативен съд е обосновал определението си с правни изводи и съображения, различни от тези, посочени от Софийски градски съд, като неправилно е приел, че първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен резултат.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: „ /1/ В каква последователност следва да бъдат разгледани пъровоначално подадена жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искане по чл.64, ал.2 ГПК и подадена в последствие жалба срещу определение за връщане на първоначално подадена жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искане по чл.64, ал.2 ГПК?; /2/ Какви са задълженията и правомощията на въззивния съд в производство по чл.274 ГПК при констатирани от него неправилни мотиви и съображения на първоинстанционния съд, с които е обосновал атакувания акт?; /3/ Кой е компетентният съд, който следва да разгледа и да се произнесе по жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искане по чл.64, ал.2 ГПК.”. Твърди, че атакуваният акт постановен в противоречие с практиката на ВКС- чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като допълнително формално е наведено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], сочи , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно се поддържа, че частната жалба, ако се разгледа по същество, следва да се остави без уважение.
Останалите ответници не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната въззивната жалба като просрочена, апелативният съд е приел, че жалбата от 10.05.2012г. е депозирана извън срока по чл.275, ал.2 ГПК, приложим на основание чл.463, ал.2 ГПК, доколкото съобщението за акта на съда е получено на 02.05.2012г. Въззивната инстанция подробно е изложила съображения, че между правото да се иска възстановяване на пропуснат срок по чл.64, ал.2 ГПК и правото да се обжалва разпореждането за връщане на въззивна или частна жалба съществува връзка на преюдициалност, тъй като не би могъл да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат. Страната има интерес да направи и двете искания – за отмяна на разпореждането за връщане на жалбата й и за възстановяване на срока за обжалване, като компетентен да се произнесе по искането за отмяна на разпореждането за връщане е по-горният съд, а по молбата за възстановяване на срока- съдът, постановил връщането. Посочено е, че първо по ред следва да е произнасянето по частната жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата, при което, ще се установи от по-горния съд започнал ли е да тече срокът, съответно изтекъл ли е и пропуснат ли е, което е от значение за допустимостта на молбата за възстановяване на пропуснат срок. При евентуално потвърждаване на разпореждането за връщане на жалбата, с което се приема, че срокът е пропуснат, се открива възможността за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК и съответно по-долният съд ще се произнесе по това искане. В случай, че се приеме, че срокът за обжалване не е започнал да тече, съответно не е изтекъл и не е пропуснат, разпореждането за връщане на жалбата се отменя и се дава ход на жалбата, като в тази хипотеза не съществува интерес от искането за възстановяване на срока. Въз основа на горното въззивният съд счел, че преценката относно пропускането на срока за обжалване е преюдициална относно допустимостта на производството по възстановяване на срока и като е отчел постъпването на жалбата след изтичане на срока за обжалване, е потвърдил връщането й като просрочена.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В настоящия случай не е налице конкуренция между жалба срещу определение, с което се отказва възстановяване на срок и частна жалба срещу акта за връщане на жалбата срещу определението, с което е оставено без уважение искането по чл.64, ал.2 ГПК, в каквато насока е първият поставен въпрос от частния касатор, поради което този въпрос не е от значение за изхода на спора и не обуславя общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания акт до касация. Предмет на обжалване е определение за връщане като просрочена на жалба срещу решение по чл.463 ГПК, като въззивният съд се е мотивирал, че произнасянето му е преюдициално по отношение на производството по искането по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок за обжалване на решението. Дори да се приеме, че формулираният въпрос касае връзката между определението по чл.262, ал.2, т.1 ГПК и чл.64, ал.2 ГПК, то не се доказва осъществяването на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 и т.3 ГПК. Атакуваният акт е постановен в съответствие с даденото в цитираното от жалбоподателя определение № 277/ 27.05.2009г. по ч.гр.д. № 289/ 2009г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, разрешение за преюдициалното значение на производството по връщането на исковата молба по отношение на произнасянето по молбата по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като може да бъде възстановен само срок, който е пропуснат, а дали това е така се установява в производството по обжалването на определението за връщане на исковата молба. Приемайки, че въпросът за просрочието на въззивната жалба е от значение за преценката на правния интерес от молбата за възстановяване на срока за обжалване, въззивният съд е съобразил задължителната за него практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, което изключва проявлението на наведените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като следва да се има предвид и факта, че твърдението за значение на въпроса за точното прилагане на правото, както и за развитие на правото е само формално наведено без обосновка.
Относно задълженията и правомощията на въззивния съд в производство по чл.274 ГПК при констатирани от него неправилни мотиви и съображения на първоинстанционния съд, с които е обосновал атакувания акт, приложение намира т.19 от ТР №1/ 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, според която въззивният съд извършва решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, поради което той прави свои собствени фактически и правни изводи, на които основава акта си. Ето защо, достигайки до крайния резултат на първоинстанционния съд, но въз основа на различни мотиви, въззивната инстанция е дала разрешение в съответствие с правомощията й, изведени в тълкувателното решение, което на основание чл.130 ЗСВ е задължително и за съставите на ВКС, поради което липсват въведените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Посочената от касатора практика на ВКС не е от значение за спора, тъй като третира въпроси, различни от разрешените от въззивния съд в обжалвания акт. Последният се основава на констатацията за просрочие на въззивната жалба и преюдициалността на този въпрос по отношение на процедурата по разглеждане на искането за възстановяване на срока за обжалване, докато цитираната практика на ВКС е по въпросите: кои определения подлежат на касационно обжалване, правомощията на първата инстанция при нередовност на исковата молба по чл.127 ГПК и течението на срока при изпращане на жалбата по пощата.
Последният формулиран въпрос относно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по жалба срещу определение, с което се оставя без уважение искането по чл.64, а.2 ГПК не е от значение за спора и не обуславя основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предмет на обжалване не е въззивно определение, потвърждаващо отказ за възстановяване на срок, а такова, с което се потвърждава връщане на въззивна жалба като просрочена.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1306 от 06.06.2013г., постановено по ч. гр. д. № 2126/2013г. от Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.