4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№858
гр. София,04.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4361 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 682 от 11.10.2013 г. по ч.т.д. № 3651/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 529 от 24.07.2013г. по ч.гр. д. № 603/ 2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което се потвърдено разпореждане от 07.06.2013г. по гр.д. № 272/ 2012г. на Велинградския районен съд за връщане на въззивната жалба на същото търговско дружество.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че не се касае до сключена между страните търговска сделка, а за граждански договор за доставка на хранителни продукти след възлагане по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, като между страните няма изградени трайни търговски отношения. На следващо място се поддържа, че правната квалификация на иска е по чл.59 ЗЗД, тъй като е налице получаване на парични средства без правно основание. Сочи се, че от определението на ВКС не става ясно дали с него се отменя или потвърждава въззивното определение в частта, в която е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВКС. Според жалбоподателя, атакуваното определение е немотивирано, тъй като от него не става ясно на кое правно основание се оставя без разглеждане подадената частна касационна жалба.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 ГПК, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на решението, а именно вземане по чл.55, ал.1 ЗЗД за 7 550 лева, произтичащо от двустранна търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ – сключен между търговци договор за покупко-продажба, свързан с предмета на дейност на продавача, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за законна лихва за забава в размер на 4662,97 лева. Изложени са и допълнителни аргументи, че на основание чл.287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки са приложими и за двете страни, като сделката не е сключена от [фирма] за лично потребление по смисъла на чл.318, ал.2 ТЗ.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание.
В исковата молба се иска връщане на заплатената от едноличния търговец-ищец парична гаранция за участие и изпълнение на договор за обществена поръчка – за доставка на хранителни покупки, която е следвало да бъде освободена от ответника по исковетке – [фирма] след изтичане на срока на договора. Претендира се и законна лихва за забава в размер на 4662,97 лева за период преди завеждането на исковата молба.
В настоящия случай, предмет на делото са права, свързани с неизпълнение на субективна /относителна/ търговска сделка, поради което по арг. на чл.365, ал.1, т.1 ГПК, делото е търговско. Фактът, че договорът е сключен по реда на обществените поръчки, е ирелевантен относно търговския характер на сделката, за който от значение са единствено критериите, заложени в чл.286 ТЗ. Съгласно чл.286, ал.1 ТЗ, процесният договор за доставка е търговски, тъй като е сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие, като презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ в случая не е оборена. Нещо повече, дори да се приеме, че сделката не е търговска, делото се явява търговско по арг. на чл.365, ал.1, т.2 ГПК, тъй като сключеният договор е за обществена поръчка. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове не определя делото като гражданско.
Липсват в исковата молба твърдения, ответникът да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с претендираната сума, поради което неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.59 ЗЗД.
Посочването от съда, дали постановеният от него акт подлежи на обжалване, има характер на указания до страната, поради което в тази си част актът не подлежи на обжалване, следователно на отмяна или потвърждаване от по-горната инстанция. Обжалваемостта на съдебните актове по ГПК произтича от закона, а не от посоченото в акта, поради което погрешното отбелязване във въззивния акт, че същият подлежи на касационно обжалване, не обвързва ВКС при извършване на преценката относно приложението на чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че актът на първия тричленен състав на ВКС е немотивиран, тъй като от него не ставало ясно на кое правно основание се оставя без разглеждане подадената частна касационна жалба. В атакуваното определение ВКС изрично е посочил, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК като подробно са изложени мотиви относно приложението на визираните разпоредби.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от обективно съединените искове под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното определение, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 682 от 11.10.2013 г. по ч.т.д. № 3651/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.