4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
гр. София,14.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1132 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 56 от 19.07.2012г. по т.д. № 153/2012г. на Апелативен съд – Б., в частта за обезсилване на решение № 445/ 14.02.2012г. по т.д. № 961/ 2009г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прието за установено спрямо [фирма], [населено място], че дължи на касатора [фирма] сумата 90 000 евро- част от вземането за неустойка за периода от 16.04.2007г. до 19.05.2009г., дължима по договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на многоетажна масивна сграда, като производството в тази част се прекратява.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Ако при висящо производство по чл.422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителния лист – обезсилен, без да се отменя заповедта за изпълнение, производството по установителния иск следва ли да бъде прекратено, поради липса на правен интерес и представлява ли заповедта за изпълнение годен съдебен акт, пораждащ предвидените в закона последици, при отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение?; /2/ Ако валидна заповед за незабавно изпълнение представлява основна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, то следва ли за наличието на тази положителна процесуална предпоставка съдът да следи служебно, като остави исковата молба без движение и укаже на ищеца да преведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствата по делото?; /3/ Ако при висящо производство по чл.422 ГПК бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение, но отмяната е резултат от недопустим съдебен акт, който е необжалваем и е постановен в друго, различно от исковото производство, следва ли този съдебен акт да бъде зачетен от съда и въз основа на него да се приеме, че е отпаднала основната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.422 ГПК, а именно наличието на заповед?”. Поддържа се, че по отношение на първия въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като при евентуалност се сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Спрямо втория въпрос се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а относно третия въпрос- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати производството по иска по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист е отпаднала основната предпоставка за допустимост на иска- валидна заповед за незабавно изпълнение за оспореното парично вземане и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Посочено е, че с отпадане на изпълнителното основание отпада и правния интерес на ищеца от водене на установителен иск по чл.422 ЗЗД. Според решаващия състав, ищецът е могъл да защити правото си по спорното вземане във висящия процес, като предприеме в първоинстанционното производство изменение на установителния иск в осъдителен иск, което не е направено. Въз основа на горното, е направен извод, че за ищеца е отпаднал интересът от воденето на установителния иск, на което основание същият се явява недопустим.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК относно значението на отмяната на заповедта за незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист, при неотменена заповед за изпълнение, за допустимостта на производството по иска по чл.422 от ГПК е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.422 ГПК и обуславя изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да обезсили въззивното решение и прекрати производството по иска е отпадането на правния интерес от воденето на установителен по своя характер иск в очертаната хипотеза. Видно от изложеното, по отношение на първия поставен от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Спрямо другите два въпроса не се доказва осъществяването на общото основание за допуск до касация, тъй като те не са разглеждани от въззивната инстанция, поради което не са обусловили изхода на спора. Следва да се има предвид, че въззивната инстанция не може да остави искова молба без движение за изменение на петитума на иска от установителен в осъдителен, като такова изменение може да се направи само в първоинстанционното производство. На следващо място, решаващият състав не е възприел като недопустимо определението на касационния съд за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист, като това не е и в правомощията на настоящата инстанция, поради което не може да се разглежда въпрос, основан на предполагаема недопустимост на влязъл в сила съдебен акт.
По въпроса дали отпада правния интерес от иска по чл.422 ГПК, когато в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист, е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, служебно известна на настоящия състав, материализирана в решение № 152/ 15.11.2012г. по т.д. № 1058/2011г. на ВКС, II ТО, поради което е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Ако при висящо производство по чл.422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешението, дадено в цитираното решение на ВКС, постановено по чл.290 на ГПК,
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1730,25 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 19.07.2012г. по т.д. № 153/2012г. на Апелативен съд – Б., в частта за обезсилване на решение № 445/ 14.02.2012г. по т.д. № 961/ 2009г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прието за установено спрямо [фирма], [населено място], че дължи на касатора [фирма] сумата 90 000 евро- част от вземането за неустойка за периода от 16.04.2007г. до 19.05.2009г., дължима по договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на многоетажна масивна сграда, като производството в тази част се прекратява.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1730,25 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.