3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
Гр.София, 18.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2472 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 469/28.02.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 624/13г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 29.11.2012г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по т.д.№ 2039/2012г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Н. Ц. Ц., [населено място] оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от [фирма] срещу Н. Ц. Ц. установителен иск за съществуването на договорно правоотношение между страните от 07.07.2007г. е недопустим поради липса на правен интерес. Изложени са съображения, че интересът от иска е основан от ищеца на упражнено от ответницата изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, като фактът дали волеизявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД е произвело действие следва се преценява в производство по осъдителен иск за предявени спорни права. Спорните права относно изпълнението или неизпълнението на договорни задължения, изявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД не биха моли да се предмет на установителен иск, тъй като съдът не разполага с правомощието да отменя прекратяването на договора, упражнено от едната страна, като признае и санира съществуването на облигационна връзка.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпросите за правния интерес от иск за установяване на правоотношение между две страни, в случаите, когато ответната страна оспори иска, и за допустимостта на положителен установителен иск, насочен към установяване на валидно правоотношение, в случаите, когато ищецът черпи права от договор, който обем права надхвърля правата, предмет на защита с осъдителен иск.
По въпроса за правния интерес от положителен установителен иск относно съществуването на права, правоотношения и други факти с правно значение по чл.124 ГПК съществува практика на ВКС, като даденото принципно разрешение е, че положителна процесуална предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е интересът от търсената с иска защита, който се преценява за всеки конкретен случай, с оглед на фактите, на които се позовава ищецът, и на обстоятелства по въведения спор. В случая, правният интерес е основан на извънсъдебно изявление на ответницата за разваляне на договора, като ищецът твърди, че не са налице предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД.
По въпроса за допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. Даденото разрешение е, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл.82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.
Съставът на ВКС споделя даденото разрешение, което съдържа отговорите на поставените от частния жалбоподател въпроси. Въззивното определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати направените от ответницата разноски по делото в размер на 4000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.05.2013г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 469/28.02.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 624/13г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.33, адв.Б. да заплати на Н. Ц. Ц., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.4, адв.А., сумата от 4000 лв. /Четири хиляди лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
`