3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№34
Гр.София, 23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 161 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. П., [населено място] срещу решение № 264/18.11.2011г., постановено по т.д.№ 502/11г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 64/28.04.2011г. по т.д.№ 198/10г. на Добричкия окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците от 17.09.2010г. по т.1, 3, 4, 5 и 6 от дневния ред.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице въведените основания за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците по т.1, 3, 4, 5 и 6 от дневния ред – за изключване на ищеца като съдружник, за освобождаването му като управител, за освобождаването му от отговорност, за структурата на капитала и за приемане на нов дружествен договор. Решението по т.2 от дневния ред за лишаване на изключения съдружник от равностойността на дружествения му дял е отменено като противоречащо на закона и в тази част въззивният акт е влязъл в сила. Решаващият състав е изложил съображения, че на ищеца е връчена нотариална покана за провеждане на събранието с посочен дневен ред. Събранието е свикани при спазване на изискванията на чл.138 и чл.139 ТЗ от управител, вписан в Търговския регистър, като не е необходимо издаването на нарочен акт с материализирано волеизявление за свикване. Поканата за събранието е връчена от нотариус, като в случая, не намира приложение нормата на чл.570, ал.2 ГПК за местната компетентност на нотариуса за извършване на нотариалното действие. Събранието е редовно проведено, като изключваният съдружник не е гласувал за това решение и за следващите от това други решения, а делът му е приспаднат от капитала при определяне на мнозинството съгласно чл.138, ал.3, пр.2 ТЗ. Писменото предупреждение е връчено редовно, като същото може да се отправи от съдружник и от управител, без да е необходимо решение на общото събрание и са доказани извършените от изключения съдружник нарушения по чл.126, ал.3 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за доказателствената тежест за установяване на осъществяването на юридическите факти за вземане на решения за изключване на съдружник по предявен иск по чл.74 ТЗ; дали действията на управителя в това му качество, който едновременно е и съдружник, могат да служат като основание за вземане на решение за изключването му; законосъобразно ли е решение на ОС на изключване на съдружник, ако в решението и в предупреждението за изключване липсват конкретно посочени нарушения; допустима ли е преценката на съда за възможността всяко от нарушенията да бъде отстранено чрез корекции в поведението и наличието на предходно съдебно производство по чл.74 ТЗ, с което решението за изключване е отменено, представлява ли системност на нарушенията.
По първия и втория въпроси касаторът сочи практика на ВКС относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на нарушенията по чл.126, ал.3 ТЗ и за отговорността на управителя, която е определена като договорна. Във въззивното решение доказателствената тежест е разпределена съобразно с практиката на ВКС, като посочването в мотивите, че ангажираните от ответното дружество доказателства не са опровергани от ищеца, не представлява разместване на тежестта на доказване за релевантните за отговорността факти. Преценката на съда за точното посочване на нарушението в предупреждението за изключване и за възможността за отстраняването му, се извършва за всеки конкретен случай съобразно с фактите и обстоятелствата, приети за доказани по делото. Тази преценка отразява решаващата дейност на съда, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК е относима изцяло към правилността на въззивния акт. Практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора, дава тълкуване в смисъла, който поддържа касатора, но поставените въпроси биха били значими за изхода от спора, ако съставът по същество приеме, че същите са ирелевантни за законосъобразността на решението на общото събрание за изключване на съдружника, какъвто не е конкретният случай. Въпросът за системност на нарушенията предвид на предходно решение за изключване, което е отменено по иск по чл.74 ТЗ, не е от значение за спора, тъй като въззивният съд изрично е посочил в мотивите си, че връзка на преюдициалност между двете дела няма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264/18.11.2011г., постановено по т.д.№ 502/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.