2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№339
гр. София,15.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 2096 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 53 от 06.03.2013г., постановено по в. ч. т. д. № 44/2013г. от Търговищки окръжен съд, с което оставена без уважение частната жалба на банката против разпореждане № 468 от 12.02.2013г. по ч.гр.д. № 125/2013г. на Районен съд – Търговище за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК срещу поръчителя по кредита- С. С. С..
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно на всички основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което иска неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значими за спора материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като такива са посочени въпросите: /1/ Достатъчно ли е кредиторът да уведоми главния длъжник /кредитополучател по договора за кредит/, за да направи кредита пресрочно изискуем или следва да уведоми и поръчителя?; /2/ Трябва ли кредиторът да изпраща уведомление до кредитополучателя, ако в договора за кредит има разпоредба, съгласно която банката има право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем без предизвестие?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу поръчителя, въззивният съд е приел, че съгласно т.13.3 от раздел IV от Общите условия, подписани от банката, кредитополучателя и поръчителя, последният се задължава при първа покана на банката доброволно да внесе неиздължените суми по кредита. Въз основа на този текст от Общите условия е направен извод, че банката – заявител е предвидила уведомяване на поръчителя при неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателя, което правило на още по-голямо основание важи и при обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Според решаващият състав, след като банката не е уведомила поръчителя, че ползва своето право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, спрямо него вземането на банката не може да се счита за изискуемо.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първия въпрос, съдържащ се в изложението към частната касационна жалба, за уведомяването на поръчителя за предсрочната изискуемост на кредита, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявено заявление по чл.417, т.2 ГПК, насочено и срещу поръчителя, и обуславя изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт е, че след като банката не е уведомила поръчителя, че ползва своето право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, спрямо него вземането на банката не може да се счита за изискуемо. Ето защо, по отношение на така поставения от жалбоподателя въпрос е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Според представената от частния касатор съдебна практика, вкл. задължителна такава, настъпването на предрочната изискуемост на кредита при неплащане на дължими вноски, е обусловено от уведомяването на длъжника, но не и на поръчителя му. Въпреки, че въззивният съд е достигнал до противоположни изводи, това не обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 /евентуално т.1/ ГПК, тъй като различието в произнасянето по делата се дължи на различните клаузи, съдържащи се в кредитните договори респ. в Общите условия към тях, обуславящи различни фактически и правни изводи. В атакувания акт е прието, че вземането към поръчителя не е станало изискуемо с оглед уговорката в тристранно подписаните Общи условия за отправяне на покана от кредитора до поръчителя за плащане. Доколкото различната фактическа обстановка по делата е обусловила и различното произнасяне на съдилищата по тях, недоказано е и визираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 /респективно т.1/ от ГПК
Поставеният от частния жалбоподател втори въпрос относно необходимостта от изпращане на уведомление спрямо кредитополучателя е неотносим за спора, тъй като по отношение на главния длъжник по кредита е издадена заповед за незабавно изпълнение и въпросът относно предсрочната изискуемост на кредита по отношение на него не стои в настоящото производство, в което предмет на обжалване е отказът да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя, а не спрямо кредитополучателя. Видно от изложеното, по отношение на втория формулиран от касатора въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да са обусловил изхода на делото. Предвид указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, без да бъде разглеждана наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 / евентуално т.1/ ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките /обща и допълнителна/ по чл.280, ал.1 т.2 /т.1/ ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2075 от 14.08.2012г., постановено по ч. гр. д.№ 44/2013г. от Търговищки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.