О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№780
гр. София,03.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 731 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 293 от 15.10.2012 г. по т. д. № 867/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 3274 от 14.05.2012г. по гр. д. № 10512/ 2011г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решението на Софийски районен съд по гр.д. №20448/2009г. в обжалваната осъдителна част. Решението на първоинстанционния съд е постановено по искове по чл.356, ал.2 ТЗ вр. чл.361, ал.2 ТЗ за заплащане на навло в размер общо на 7260 лева и на законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер общо на 359, 27 лева.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че по арг. на разпоредбата на чл.365 ГПК, търговски дела са само тези, чийто предмет попада в някоя от изчерпателно изброените в т.1 – т.5 на чл.365, ал.1 от ГПК хипотези., а по аргумент на противното, всички останали спорове, чийто предмет не попада в приложното поле на чл.365 ГПК, имат характер на граждански дела. Съобразно правилата на родовата подсъдност, едни и същи по естеството си материални права, попадащи в заложените в чл.365 критерии, подлежат на разглеждане по различен процесуален ред в зависимост от цената на иска- ако тя е над 25 000 лева- от окръжния съд по реда на особеното исково производство за търговски спорове, а ако е до 25 000 лева вкл.- пред районния съд по реда на общия исков ред. От горното извежда извода, че при дела с цена на иска над 5 000, но под 10 000 лева, разглеждани по реда на общия исков ред, а не по реда на особеното производство по търговски спорове по глава X. на ГПК, е допустим касационния контрол, без оглед на естеството на подлежащото на защита материално право, предмет на делото.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на решението, а именно вземания за навло по чл.356, ал.2 вр. чл.361, ал.2 ТЗ и за законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”.
Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка, поради което по арг. на чл.365 ГПК, делото е търговско.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 293 от 15.10.2012 г. по т. д. № 867/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.