– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613
гр. София 03.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.02.2018 (седми февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3392 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3405/27.02.2017 година, подадена от Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д., срещу решение № 66/11.01.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в. гр. д. № 2892/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е изменил частично първоинстанционното решение от 04.12.2015 година, поправено с решение от 20.04.2016 година, двете на Окръжен съд Монтана, постановени по гр. д. № 193/2014 година, при което като краен резултат са отхвърлени предявените от Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. срещу [община] искове, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 56 183.16 лева., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 131.00 м2, от имот с идентификатор № *****.**.*** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-19/5.04.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, целият с площ от 1082.00 м2. при граници: ПИ № *****.**.**, ПИ № *****.**.***, ПИ № *****.**.**, находящ се в@@8@ [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 28 791.98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.11.2009 година до 10.11.2014 година.
В касационната си жалба Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. излагат твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, като иска отмяна на същото и постановяване на ново, с което предявените от тях срещу [община] искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да бъдат уважени. Направено е и евентуално искане, в случай се налага събиране на допълнителни доказателства, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. твърдят, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК
Ответникът по касационната жалба [община] е подал отговор на същата с вх. № 13 024/24.07.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 66/11.01.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в. гр. д. № 2892/2016 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. са били уведомени за обжалваното решение на 23.01.2017 година, а касационната им жалба е с вх. № 3405/27.02.2017 година, като е по пощата на 23.02.2017 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване, като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. основават предявените от тях искове на това, че са наследници на братя Т., А. и И. Г. (Л.) като в това им качество с решение № 25/1 от 15.07.2000 година на Поземлена комисия М., постановено по заявление вх. № 25 844/30.01.1992 година им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 1.082 декара, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *****.**.*** по кадастралната карта на [населено място], върху който през 2007 година. [община] изградила детска площадка, която се ползвала и стопанисвала само за нуждите на общината. По този начин Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. били лишени от ползването на имота си. Тъй като въпреки отправената покана [община] отказвала да освободи имота им, те претендират да им заплати обезщетение, ведно с лихви за забавата.
Прието е, че с отговора на исковата молба [община] е възразила, че имотът попада в У. *-„за жилищно строителство и магазини” от кв. 97 по одобрения устройствен план, в който са изградени жилищни сгради, и като такъв е актуван с акт за общинска собственост № 1167/17.10.2007 година Територията била урбанизирана и отредена за комплексно застрояване, а теренът, за който претендирали Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д., представлявал междублоково пространство. В условия на евентуалност [община] била оспорила твърденията в исковата молба, че е пречила на Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. да ползват земята. За доказване на главното противопоставено възражение са били представени акт за частна общинска собственост № 1167/17.10.2007 година и скица, като от приетите пред първоинстанционния съд единична и тричленна съдебно-технически експертизи се установявало, че бившият имот 7876 по плана на поречието на р. О. от 1947 година, възстановен на Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д., с площ от 1082.00 м2, е включен в У. * от кв. 97 по подробния устройствен плана на [населено място] отреден за жилищно строителство и магазини, с площ от 11 611.00 м2. В този урегулиран поземлен имот били изградени четири жилищни блока, към които имали тупици, които служели като подходи към тях, като спорният имот, попадал в междублоковото пространство.
С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд се е позовал на ТР 11/21.03.2013 година, постановено по тълк. д. № 11/2012 година на ОСГК на ВКС и е приел, че всяка една от страните по спора трябва да докаже собственото си придобивно основание. Наред с това е приел, че тъй като [община] не била участвала в производството по възстановяване на земеделските земи на Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д., тя не била обвързана от решение № 25/1 от 15.07.2000 година на Поземлена комисия М., постановено по заявление вх. № 25 844/30.01.1992 година, като можела да се брани само с възражението, че имотът не подлежи на реституция, било поради липса на някоя от предпоставките за това, било поради наличие на законови пречки. Предвид на това и позовавайки се на ТР № 6/10.05.2006 година, постановено по тълк. д. № 6/2005 на ОСГК на ВКС и решение № 201/30.06.2010 година, постановено по гр.д. № 79/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. съставът на Софийския апелативен съд е приел, че е длъжен да извърши служебно косвен съдебен контрол на решение № 25/1 от 15.07.2000 година на Поземлена комисия М., постановено по заявление вх. № 25 844/30.01.1992 година. При този косвен контрол въззивният съд е приел, че са били налице пречки за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което решението за това не може да бъде противопоставено на [община], а това от своя страна води до неоснователност на предявените от Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. искове по чл. 59 от ЗЗД.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. са поискали обжалваното решение № 25/1 от 15.07.2000 година на Поземлена комисия М., постановено по заявление вх. № 25 844/30.01.1992 година да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това допустим ли е косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК на постановено по реда на ЗСПЗЗ решение за възстановяване на правото на собственост на включена в строителните граници на населеното място земеделска земя, когато насрещната страна в исковото производство е участвала в административната процедура по възстановяване на собствеността, издавайки заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и скица към нея и когато тази страна не е направила възражения за това, че собствеността е неправилно възстановена. За да обосноват допускането на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателите се позовават на ТР № 5/14.01.2013 година, постановено по тълк. д. № 5/2011 година на ОСГТК на ВКС. Така поставения от Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на състава на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното решение. От друга страна в ТР № 5/14.01.2013 година, постановено по тълк. д. № 5/2011 година на ОСГТК не е разглеждан въпросът за обвързаността от решението за възстановяване на правото на собственост, в случай, че насрещната страна по исковото производство е участвала на определен етап от процедурата по възстановяване на правото на собственост. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд за проверка на съответствието му, по така поставения правен въпрос, с постановките на ТР № 5/14.01.2013 година, постановено по тълк. д. № 5/2011 година на ОСГТК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 66/11.01.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в. гр. д. № 2892/2016 година по подадената срещу него от Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д., касационна жалба с вх. № 3405/27.02.2017 година и такова трябва да се допусне.
Тъй като Н. И. П., Е. И. М. и П. Т. Д. са освободени от задължението да внасят държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2от ГПК делото трябва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/11.01.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в. гр. д. № 2892/2016 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.