О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1336
гр.София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1037/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. а. “В. к. и в.-п. д.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 576 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 536/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 9021/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от И. Н. С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. С., извършено със заповед № ЧР-**-**/ 25.05.20** г. на директора на агенцията – касатор, И. С. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” и А. е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 3 072,43 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос може ли въззивното съдебно решение да бъде мотивирано по реда на чл.272 от ГПК и материалноправния въпрос как се установява фактът на реално съкращаване на щата – според съдържанието на трудовите функции на съкратената длъжност или според наименованието на длъжността. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и че те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му .
Ответницата по касация И. Н. С. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
За да го постанови, окръжният съд е приел от фактическа страна, че ищцата и ответникът са били страни по трудово правоотношение, прекратено едностранно от касатора на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Към момента на изявлението за прекратяване обаче щатът не е бил съкратен реално, тъй като в утвърденото ново разписание щатните бройки за заеманата от ищцата длъжност „главен специалист” не са намалени.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е препратил към мотивите на първата инстанция, за да мотивира акта си, следователно въпросът дали мотивирането чрез препращане съгласно чл.272 от ГПК е надлежно, не обуславя въззивното решение. По такъв въпрос не е възможно да се допусне касационно обжалване, тъй като е без значение какъв е правилният отговор – във всеки случай това би било без значение за изхода от спора.
Материалноправният въпрос обаче обуславя въззивното решение, защото въззивният съд е приел, че щатните бройки са увеличени, при което не може да има съкращаване на щата, без оглед на трудовите функции на новите длъжности и тази на уволнените работници. В приложеното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о., № 278/ 18.04.2006 г. е прието, че реално съкращаване на щата е възможно и при запазване на числеността на персонала, ако се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции. Следователно налице е твърдяното от касатора противоречие в практиката, поради което касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 576 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 536/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 141,45 лв (сто и единадесет лева, четиридесет и пет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: