1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 25.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1661/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1053 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1518/ 2010 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 690/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от С. Т. В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. В., извършено със заповед № 221/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „касиер – левов и валутен” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 5 560,20 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на въпроса “Длъжен ли е работодателят да докаже причинно-следствена връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител”. Според касатора по този въпрос има противоречива съдебна практика, тъй като в обжалваното решение (а и в решение на В. окръжен съд по гр.д.№ 399/ 2006 г.) на него е отговорено отрицателно, а в решение на Р. окръжен съд по гр.д.№ 9/ 2009 г. на същия въпрос е даден положителен отговор. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация С. Т. В. счита, че по поставеният от касатора въпрос не е налице противоречива съдебна практика и че той няма отношение към процесния случай, тъй като въззивният съд не се е занимал с него в обжалваното решение. Поради това моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а практиката по прилагането му е противоречива. Поради това касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1053 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1518/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 191,20 лв (сто деветдесет и един лева, двадесет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: