О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр.София, 27.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 26/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Б. а. по б. на х. (Б.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 4421/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 46715/ 2011 г. и като краен резултат са уважени предявените от Д. В. В. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № О.-204/ 29.08.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист в отдел „Граничен контрол” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 260 лв, като осъдителният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до обжалваемия интерес от 1 902,12 лв.
В отхвърлителната част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени материалноправният въпрос за обхвата на съдебната проверка за законосъобразност на подбора по чл.329 КТ, извършен при съкращаване на щата и процесуалноправният въпрос за доказателствената стойност на неоспорения от уволнения работник протокол, обективиращ извършването на подбора и на показанията на свидетел, чиито впечатления от работата на съкратения не са преки. Касаторът счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната по касация страна Д. В. В. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Счита, че касаторът не е обосновал надлежно твърденията си за наличие предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е установил, че ищецът е работил в ответната агенция по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. След като е допуснал събирането на нови доказателства, въззивният съд е приел, че работодателят е доказал реално съкращаване на длъжността на ищеца от щата на предприятието, но не е успял да докаже законосъобразното извършване на подбор по делото, макар в случая подборът да не е бил задължителен. Съдът се мотивирал с данните от събраните пред него гласни доказателства, които намерил за недостатъчни за установяване на действителните качества на уволнения работник, тъй като свидетелят нямал преки впечатления от работата му. Протокола за подбор съдът е третирал като документ, който няма доказателствена стойност.
С оглед тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касатора материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. С Тълкувателно решение № 3/ 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че в тежест на работодателя е да установи дали оценяването на съкращаваните работници при извършване на подбора съответства на действителните им качества. Въззивният съд е спазил това тълкуване, поради което в тази му част обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС.
Такова противоречие не е налице и по повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като нито един от приложените към изложението му съдебни актове не разрешава изрично този въпрос. ВКС намира обаче, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по него обжалването следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 4421/ 2013 г. в обжалваната част.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 105,20 лв (сто и пет лева, двадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: