1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр.София, 14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3709/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. Д. В. и И. Г. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 264 от 26.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3675/ 2013 г., с което, след като е отменено решение на Девнески районен съд по гр.д.№ 244/ 2010 г., по иска на Х. Г. Г. срещу касаторите е обявен за окончателен сключеният на 12.03.2009 г. между Г. Д. В. и И. Г. В. като продавачи и Х. Г. Г. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо поземлен имот № **** в кв.** по плана на града, с площ 1 825 кв.м., заедно с построената в имота стопанска постройка с Р. 50 км.м., при граници на имота: УПИ ***-***, УПИ *-***, УПИ *-***, съгласно нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 20*/ 26.03.200* г. на нотариус рег.№ ***, за цена 4 000 лв.
Като основание за допускане на обжалването от изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени (при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) следните процесуалноправни въпроси: допустими ли са свидетелски показания за установяване на наличие на заемно отношение между страни по предварителен договор, ако са релевирани твърдения, че този договор е сключен за обезпечение на вземането на заемодателя; може ли да бъде индивидуализиран недвижим имот като предмет на предварителен договор за покупко-продажба, ако същият не е реално обособен; подлежи ли на изследване от съда правото на собственост върху такъв имот при постановяване на решение по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД; длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност. К. поддържат наличие на всички допълнителни основания по т.1-т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на обжалването.
Ответната страна, Х. Г. Г., оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по наличието на основания за допускане на касационния контрол.
Жалбата е допустима, а искането за допускане на обжалването – основателно.
За да уважи иска, въззивният съд приел, че страните по делото са обвързани от валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ответниците (сега касатори) са получили в брой уговорената цена и са поели задължение да прехвърлят собствеността, но не са го изпълнили на падежа. Според съда твърденията на ответниците, че договорът е сключен при противоречие със закона, тъй като обезпечава (в нарушение на чл.152 ЗЗД) тяхно задължение за връщане на взет от ищеца заем, са останали недоказани. Съдът приел, че тези доводи следва да бъдат квалифицирани като възражения за нищожност на договора поради привидност, а при липса на „начало на писмено доказателство” доказването им със свидетели е недопустимо. Поради това отказал да обсъжда събраните по делото свидетелски показания и като приел, че предварителният договор обвързва страните и че ответниците са собственици на процесния имот, обявил същия за окончателен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд от поставените от касаторите въпроси само първият обуславя обжалваното решение, тъй като уважаването на иска е мотивирано с липса на доказателства за възраженията на ответниците за нищожност на предварителния договор. За да констатира такава липса, въззивният съд отговорил отрицателно на процесуалноправния въпрос може ли със свидетели да се установява наличие на заемно отношение между страни по предварителен договор, ако са релевирани твърдения, че този договор е сключен за обезпечение на вземането на заемодателя. В противоположен смисъл е разрешението, дадено в приложеното от касаторите решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1206/ 2010 г., поради което са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 264 от 26.02.2014 г. по гр.д.№ 3675/ 2013 г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 287,57 лв (двеста осемдесет и седем лева, петдесет и седем стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: