2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 427
София ,01.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 155 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. А. Д. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 579 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 864/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата С. Д. Р. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 49 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 602/2008г. и е отхвърлил иска по чл.30 ал.1 ЗН.
В. съд е приел, че в тежест на ищцата е било да установи имотите, които се включват в наследството на наследодателя А. Р., починал през 2006г. , респективно съдът не може да направи преценка за накърняването на запазената й част от това наследство. Обратното, доказателствата сочат, че тези имоти не са част от наследството , поради което и с разпореждането от страна на ответницата – наследник по завещание С. Р. в полза на трети лица, последната не е накърнила запазената част на ищцата .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като поставените въпроси обобщено са следните: нарушено ли е правото на защита на страната при неосигуряването й от страна на съда на възможност и съдействие съгласно чл. 10 ГПК за установяване на фактите от значение за правния спор и длъжен ли е въззивният съд при констатирано нарушение на чл.146 т.4 и 5 ГПК служебно да го поправи като извърши нов доклад по делото.
Въпросът е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който при уважен от въззивния съд иск по чл.30ал.1 ЗН е приел, че ищцата е била длъжна да установи , че имотите, описани в исковата молба са част от наследството на наследодателя А. Р., въпреки че указания за установяване на тези обстоятелства не са дадени нито от районния съд в доклада по чл.146 ГПК, нито от въззивния съд.
Същевременно в цитираните от касаторката решения: № 700/2010г. по гр.д.№ 304/2010г., на ВКС, ІІІ г.о. и решение №110 /2011г. по т.д. 598/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд е длъжен да следи за нарушаване на чл.146 ГПК относно разпределяне на доказателствената тежест между страните и да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. При констатираното противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по чл.290 ал.1 ГПК в посочените решения е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпроса допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и коя страна според правилото на чл. 154 ал.1 ГПК е длъжна да ги установи, без да извърши нов доклад по делото по чл.146 т.4 и 5 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 579 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 864/2011г.
Указва на касаторката И. А. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, в противен случай касационната жалба ще бъде върната
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: