2
определение по гр.д.№ 719 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 11.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 719 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 980 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 302 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е оставено в сила решение от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 1189 от 2009 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав за уважаване на предявения от И. Т. Б., А. Т. Ц., М. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на следния недвижим имот: бивши ниви с площ от 1908 кв.м. и 1592 кв.м., находящи се в [населено място], м.”Т.”, съставляващи понастоящем неурегулиран поземлен имот с пл.№ 3721 от кв.4 по плана на [населено място], м.”Н. Изток п/з Г.” с обща площ от 3501 кв.м. при съседи: улица и от три страни терен на З..
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 247 от 15.05.2009 г. по гр.д.№ 1075 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр.д.№ 1912 от 1997 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр.д.№ 1317 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 720 от 05.11.2009 г. по гр.д.№ 1943 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1180 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 3430 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1274 от 22.01.2009 г. по гр.д.№ 5725 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1080 от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 4603 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 76 от 06.03.2009 г. по гр.д.№ 5857 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1235 от 05.01.2009 г. по гр.д.№ 5235 от 2007 г. на ВКС, П. г.о., решение № 1243 от 06.03.2009 г. по гр.д.№ 5419 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1229 от 09.03.2009 г. по гр.д.№ 5349 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 3131 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните въпроси: 1. Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица, 2. Следва ли при спор за собственост, ако ответната страна оспорва решението на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделския имот, гражданският съд да изследва дали са налице предпоставките за реституцията по ЗСПЗЗ, 3. Налице ли е пречка за реално възстановяване на собствеността върху земеделски имот, ако към датата на реституцията имотът е бил част от имуществото на преобразувано търговско дружество и 4. Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател.
В писмен отговор от 01.07.2011 г. пълномощниците на ответниците по жалбата И. Т. Б., А. Т. Ц., М. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. оспорват същата като недопустима и неоснователна. В подкрепа на становището си сочат следните решения на ВКС: Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 269 от 29.10.2007 г. по гр.д.№ 1010 от 2006 г. на ВКС, П. г.о., решение № 100 от 20.02.2009 г. по гр.д.№ 1171 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 287 от 06.04.2009 г. по гр.д.№ 6168 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1093 от 20.07.1999 г. по гр.д.№ 1962 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 121 от 20.07.2001 г. по гр.д.№ 1316 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 160 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 155 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 429 от 23.09.2009 г. по гр.д.№ 5949 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните ниви с решения на ПК- [община] и че ответникът не владее имота на правно основание. Приел е, че тъй като още към съдебните решения по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ били приложени скици на имотите, изготвени от вещите лица, не било необходимо към издадените след влизане в сила на решенията по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ решения на ПК- [община] и удостоверения по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ да бъдат издавани нови скици. Поради това е прието за неоснователно възражението на ответника за незавършена административна процедура по възстановяването на правото на собственост на ищците върху процесните земеделски земи. По възражението на ответното дружество, че владее имота на валидно правно основание /вписано постановление за възлагане на имота от 25.07.2001 г. по т.д.№ 170 от 1997 г./ съдът е приел, че това постановление не може да се противопостави на третите лица, каквито били ищци по настоящото дело, тъй като е вписано едва през м.08.2008 г., след вписване на издадения въз основа на влезлите в сила решения на ПК нотариален акт № 69 от 15.08.2005 г.
Така постановеното решение противоречи на приетото в част от посочената от касатора незадължителна практика на ВКС по първия и четвъртия правни въпроси /завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота и дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател/:
1. В посочените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение № 247 от 15.05.2009 г. по гр.д.№ 1075 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр.д.№. 1912 от 1997 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че административното производство по възстановяване на собствеността на земеделски земи приключва с издаването или заверката от Общинската служба „Земеделие” на скицата към решението на този административен орган и че такава скица е необходима винаги и независимо от това дали имотът е индивидуализиран по местоположение, граници и съседи в решението на ОСЗ.
2. В посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение № 1229 от 09.03.2009 г. по гр.д.№ 5349 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че вписването има защитно действие само в изрично предвидените в закона случаи и че предвиденото в чл.113 от ЗС действие на вписването спрямо третите лица влиза в сила само при конкуренция на приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател за същия недвижим имот.
С оглед на гореизложеното налице е основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 980 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 302 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав.
ДАВА на касатора едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 376,20 лв. /триста седемдесет и шест лева и двадесет стотинки/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.