2
определение по гр.д.№ 886 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
София, 01.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 886 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 67 от 11.05.2011 г. по в.гр.д.№ 111 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 1347 от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 993 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав за уважаване на предявения от [фирма] срещу ТПК „М.” и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: фризьорски и козметичен салон, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1505.226.2.9 с площ от 70,32 кв.м., който е разположен на партерния етаж на четириетажната жилищна сграда № 2, посторена в имот с идентификатор № 10135.1505.226, представляващ държавно дворно място в кв.443 на първи подрайон, заедно с 4,544 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и заедно с прилежащото избено помещение, и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС по въпроса: налице ли е правен интерес за третото по изпълнението лице да предяви иска по чл.524 във връзка с чл.440 от ГПК, когато между това трето лице и длъжника по изпълнението е налице влязло в сила решение по спор за собственост за недвижимия имот- предмет на изпълнението по изпълнителното дело, за което решение се твърди, че има сила на присъдено нещо и по отношение на взискателя по изпълнението, в случаите, когато изпълнителното производство е спряно и на третото лице е даден срок за предяви такъв иск. Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 17.08.2011 г. пълномощникът на ответника [фирма] не оспорва жалбата.
Ответникът ТПК „М.” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд по предявевия положителен установителен иск за собственост по чл.524 от ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] няма правен интерес от завеждането на този иск, тъй като между него и длъжника по изпълнителното дело ТПК „М.” има влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2208 от 2002 г. на Варненския районен съд, с което е разрешен спора за собственост и което решение се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на взискателя по изпълнителното дело [фирма], който е правоприемник на ТПК „М.” /придобил е имота по силата на решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД от ТПК „М.”, което е влязло в сила след влизане в сила на решението по гр.д.№ 2208 от 2002 г. на Варненския районен съд/. Приел е, че определението на В. от 29.10.2009 г. по гр.д.№ 8694 от 2009 г., с което на основание чл.523, ал.2 от ГПК е спряно производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, не обуславя наличието на правен интерес от водене на делото по чл.524 във връзка с чл.440 от ГПК.
К. не е посочил практика на ВКС или на други съдилища в страната, на която това решение да противоречи. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по поставения от касатора конкретен правен въпрос няма съдебна практика и е налице неяснота в правната уредба, която се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 11.05.2011 г. по в.гр.д.№ 111 от 2011 г. на Варненския апелативен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 460,50 лв. /четиристотин и шестдесет лева и петдесет стотинки/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.