2
определение по гр.д.№ 3475 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 22.12 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3475 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. И. К., П. С. И., Н. И. Г., Г. Х. Г., Д. И. А. и А. Д. А. против решение № 376 от 23.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3307 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
Ищците Д. И. К. и П. С. И. обжалват решението в частта му, с която е потвърдено решение № 3386 от 29.07.2015 г. по гр.д.№ 2307 от 2013 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. К. и П. С. И. срещу Н. И. Г., Г. Х. Г., Д. И. А. и А. Д. А. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 10135.2526.1709 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г., находящ се в [населено място],[жк]с площ от 425 кв.м.
В касационната си жалба Д. И. К. и П. С. И. твърдят, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ т.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т.19, ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г., решение № 432 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ г.о., решение № 157 от 01.07.2011 г. по гр.д.№ 1125 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тъкл.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 188 от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 1040 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 603 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 38 от 18.02.2015 г. по гр.д.№ 5208 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните въпроси:
1. Дали липсата на мотиви в първоинстанционното решение по предмета на делото налага задължителна отмяна от въззивния съд на първоинстанционното решение като неправилно ?
2. Задължен ли е съдът да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба, и при постановяване на решението си въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора ?
3. При предявен отрицателен установителен иск за собственост, за който съдът е приел, че е допустим /че е доказан правния интерес на ищците за предявяването му/, какъв е предмета на спора, по който съдът следва да се произнесе по същество- правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника ?
В писмен отговор от 06.07.2016 г. ответниците по жалбата Н. И. Г., Г. Х. Г., Детелинка И. А. и А. Д. А. оспорват тази жалба.
Ответниците Н. И. Г., Г. Х. Г., Детелинка И. А. и А. Д. А. обжалват решението в частта му, с която е потвърдено решение № 3386 от 29.07.2015 г. по гр.д.№ 2307 от 2013 г. на Варненския районен съд за определяне на основание чл.64 ЗС по молба на З. И. Боева и Д. И. К. частта от спорния имот, необходима за използване на намиращите се в имота едноетажна сграда с площ от 23 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 6 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. и навес с оградни стени.
В касационната си жалба ответниците твърдят, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част е недопустимо и неправилно поради противоречието му с материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението в тази част сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдят противоречие на решението с посочена от тях задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 152 от 30.09.2015 г. по гр.д.№ 1318 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 153 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 847 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 6221 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 1311 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 538 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 519 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 268 от 25.05.1988 г. по гр.д.№ 131 от 1988 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№ 1728 от 2009 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 217 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 1120 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 222 от 18.07.2012 г. по гр.д.№ 1186 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1281 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси:
1. Недопустимо ли е решение по чл.64 ЗС поради липса на правен интерес, когато постройките, площта за ползване към които се определя, не съществуват, не е доказано, че ищцата е собственик на тези постройки и че е лишена от тяхното ползване ?
2.Недопустимо ли е решение по иск по чл.64 ЗС, когато е налице влязъл в сила административен акт, с който на суперфициарните собственици е отказано в КККР да бъде отразено тяхното право по чл.64 ЗС за ползване на обслужващия сградите терен ?
3. Недопустимо ли е решение по иск по чл.64 ЗС, когато като страни по делото са конституирани ненадлежни страни- съпрузите на първоначалните ищци и ответници, макар съпрузите да не са необходими другари по този вид искове ?
4. Може ли при определяне на прилежащата за ползване част от мястото по реда на чл.64 ЗС за такава част да се определи цялото дворно място ?
5. Допустимо ли е при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, предл.2 ГПК, въззивният съд да постанови решение си въз основа на невъведени от страните възражения, факти обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитата си ?
6. Необходимо ли е за уважаването на иск по чл.64 ГПК да се докаже, че собственикът на терена е предприел действия, с които препятства достъпа на суперфициарния собственик до сградата или до онази част от терена, която е необходима за поддръжката на сградата?
В писмен отговор от 22.07.2016 г. Д. И. К., П. С. И. и З. И. Боева оспорват тази касационна жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост по третия поставен от касаторите Д. И. К. и П. С. И. правен въпрос: при предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, за който съдът е приел, че е допустим /че е доказан правния интерес на ищците за предявяването му/, какъв е предмета на спора, по който съдът следва да се произнесе по същество- правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника.
По този правен въпрос в посочената от тези касатори задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/ е прието, че предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, както и че при липса на правен интерес на ищеца за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост производството по делото следва да бъде прекратено.
По настоящото дело, в противоречие с тази задължителна съдебна практика, въпреки че е приел, че искът е допустим /че е доказан правния интерес на ищците за предявяването му/, съдът не се е произнесъл по правото на собственост на ответниците върху процесния имот. За да отхвърли отрицателния установителен иск за собственост, съдът е разгледал и се е произнесъл единствено относно основателността на направеното от ищцата възражение за придобивна давност, което обосновава правния й интерес за предявяване на иска, но не и относно правото на собственост на ответниците, което е предмет на спора.
Предвид допускането на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по отрицателния установителен иск, до касационно обжалване следва да се допусне и решението в частта му по евентуалния иск по чл.64 ЗС- доколкото допустимостта на произнасянето на съда по този иск е обусловено от отхвърлянето на отрицателния установителен иск.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 376 от 23.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3307 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите Д. И. К. и П. С. И. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 50 лв. /петдесет лева/.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите Н. И. Г., Г. Х. Г., Д. И. А. и А. Д. А. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер общо на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваните по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделение за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.