Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 06.10. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4003 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. срещу въззивно решение № 90 от 19.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 54 /2014 г., с което е отменено решение № 84 от 05.12.2013 г. по гр.д. № 278 /2013 г. на Добричкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иск на э срещу Г. Н. Г. и Г. К. Г. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградена от тях ограда и подпорна стена , построени в УПИ ХІІ-573, кв.1253 по ПУП –ПРЗ на [жк], [населено място] – поземлен имот с идентификатор 72624.606.573 по кадастралната карта на града, по протежение на регулационната линия между УПИ ХІІ-573 и УПИ ХХІІ-584 с идентификатори 72624.606.573 и 72624.606.584.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Г. Н. Г. и Г. К. Г. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Оградата е законна, изчерпан е административният ред за обжалване (стр.39), но не това е определящо. Ищцата не доказва, че построеното и пречи да упражнява спокойно правото си. Позовава се, че ограда създава опасност от наводняване, че пречи на експлоатация на старата стена , което е необосновано,т.к. построеното я предпазва от срутване. Страните са носители на право на строеж върху съседни УПИ, този на ответниците е по-нисък с повече от метър, Съществувалата подпорна стена межда двата имота, построена в този на ищцата е пристроена от ответниците с процесната стена. Преди нея това място е единствена възможност за естествен отток на повърхностни води в имота на ищцата. След изграждането атмосферните води могат да се поемат единствено чрез филтриране, т.е. при по-значителни дъждове или сняг може да се достигне до наводняване. В. съд е приел, че всеки собственик и носител на право на строеж имат право да оградят имота си. Но не следва да се засягат или ограничават правата на собствениците на съседни имоти. Ответниците са били длъжни да търпят и съблюдават естественото по характера си сервитутно право на ищцата – естествен отток на повърхностни води от дъждове и снегове. Сервитутните права са естествено ограничение на собствеността в интерес на съседа, по силата на закона – чл.103,ал.2 и чл.105 от Закона за водите. Ищцата също е задължена да причини възможно най-малко неудобство на носителите на вещно право на служещия имот, дори да приеме необходимите за това разноски 106,ал.4 ЗВ. Тя е допускала произволно оттичане и наводняване на приземие и мази на сградата на ответниците. Недопустимо е ищцата да накърнява правата на ответниците. Нарушението на ответниците се изразява не в изграждането на подпорната стена, а в бездействието им да осигурят възможност на ищцата да осъществи необходимите дейности за отводняването на имота и през имота на ответниците.
Неправомерното въздействие върху правата на ищцата може да бъде премахнато не чрез събаряне на законово изградената стена, а чрез предоставяне на възможност за достъп за изграждане на нужните съоръжения (например шахта, отводнителен канал е др.,чрез задължаване на ответниците да поддържат в добро състояние съоръженията) Ищцата да се включи в канализация за отвеждан на води. Това е адекватната защита
От изведените от жалбоподателя правни въпроси, обуславящ е въпросът, уточнен съгласно приетото с т.1. на ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС :
Дали подпорна стена и ограда, изградена въз основа на строително разрешение в имота на ответник по иска по чл.109 ЗС на вътрешната граница с имота на ищеца по иска, която прегражда (не осигурява) естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място на ищеца по неговото предназначение.
Ако подпорната стена и ограда пречи на естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, дали когато се иска събаряне на цялата подпорна стена, съдът може да уважи иск за събаряне на част от нея или за преустройства, които позволяват оттичане на повърхностните води, ако според заключение на съдебно-техническа експертиза по делото съществува техническа възможност за законни преустройства.
Настоящият състав намира, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С. С. Г. следва да заплати по сметка на ВКС сумата 50 (петдесет) лева държавна такса за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 19.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 54 /2014 г..
Указва и дава възможност на С. С. Г. в едномесечен срок от съобщение да представи доказателства по делото, че е платил по сметка на ВКС 50 (петдесет) лева държавна такса за разглеждане на касационната и жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2