Решение №559 от 29.11.2017 по търг. дело №3285/3285 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
c1343_17_opr_288_partage_II_353gpc_y

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 29.11.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 1 ноември 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1343 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на С. Р. Х. – З. срещу въззивно решение № 293 /29.07.2016 г. по възз.гр.д. № 1002 /2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 47 /17.02.2014 г. по гр.д. № 273 /2007 г. на Радомирския районен съд, с което е извършена съдебна делба на 17 (седемнадесет) земеделски имота – 15 ниви и 2 ливади (№7 и 08), индивидуализирани в решението, чрез изнасянето им на публична продан.
Насрещната страна Е. Г. Б. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни – съделители не са изразили становище.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Делбата е допусната между 26 съделители, впоследствие няколко от тях са починали и заместени.
Въззивният съд е сезиран с жалба за законосъобразността на избрания от районния съд способ за извършване на делбата – във въззивната жалба се съдържа довод, че делбата може да се извърши съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по колена, за да получи всеки съделител дял в натура.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
При определяне на способа за извършване на делбата водещ е принципът на чл.69,ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура. Ако последното е невъзможно, но в делбата участват наследници от различни колена, то делбата следва да се извърши по колена. Първото коляно е с дял 12 /24 (3 /6) ид.ч., останалите три – с дялове по 4 /24 (1 /6) ид.ч. .До делба са допуснати земеделски имоти. В случая неравенството на дяловете изключва делбата да се извърши чрез теглене на жребий, респективно да бъде извършен разделителен протокол, каквото е изискването на жалбоподателите. С оглед на последното съдът не обсъжда констатациите на заключението на изготвената по делото втора техническа експертиза. Съдът не обсъжда заключението на предходната СТЕ, което е изготвено в съответствие с определените по отменено съдебно решение делбени части.
В случая делбата не може да бъде извършена по колена на основание чл.353 ГПК.
В СТЕ е даден вариант за разпределение на имотите в четири дяла по колена, дяловете са остойностени. Макар да се касае за земеделски имоти, дяловете не са съставени от еднакви по вид, площ и стойност имоти. Неравенството в стойността на дяловете е значително, което предпоставя получаващият дял 4 при евентуално разпределение по чл.353 ГПК да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете сума в размер на 4 531 лева. Наред с изложеното липсва и изразено желание от някой от съделителите да получи дял 4 по заключението на СТЕ.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по уточнения от съда по реда на приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос : представлява ли различието на стойността на дяловете пречка за извършване на делбата по колена.
Въпросът не е разрешен в противоречие с приетото в посоченото решение № 222 /06.12.2013 по гр.д. № 3790 /2013 по 290 ГПК, тъй като не е разгледан в него. В него е разгледан въпросът за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или изразеното несъгласие на част от съделителите за получаване на имота в общ дял, ако делбата се извършва по колена.
Няма данни за влизането в сила на останалите две посочени от жалбоподателя решения на окръжен съд – решение от 16.02.2016 г. по гр.д. № 2073 /2011 г. на ОС – Варна и решение от 07.08.2015 г. по гр.д. № 265 /2015 г. на ОС – Ловеч, в които е посочено, че подлежат на обжалване, поради което те не представляват съдебна практика по смисъла на приетото с т.3 на посоченото ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС (съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения) и противоречието с тях не може да обоснове основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доколкото на настоящия съдебен състав не е известно разрешение на правния въпрос с решение по чл.290 ГПК, следва да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 293 /29.07.2016 г. по възз.гр.д. № 1002 /2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на жалбоподателя С. Р. Х. – З. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната и жалба, като и указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top