ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 813
София, 30,12,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 30 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Никола Хитров
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 868 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. лизинг ООД-София против определение № 5016/11.05.2009 г. по ч.гр.д. № 3682/2009 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 30.08.2008 г. по гр.д. № 27540/2008 г. на СРС, с което е отхвърлено искането на О. по чл.418,ал.1 във вр. с чл.417,т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу длъжника Ж. Д. И. въз основа на запис на заповед от 2.11.2006 г. за сумата 8 463.32 евро.
С обжалваното определение е прието, че процесният менителничен ефект е с падеж на предявяване, който съобразно чл.487,ал.1 ТЗ се определя от едностранното действие на кредитора, до една година от издаването, щом издателят не е определил по-къс или по-дълъг срок. Предявяването за плащане всъщност е покана за изпълнение на поетото още с подписването на записа на заповед от издателя му задължение за плащане. Предявяването за плащане може да бъде извършено и неформално при запис на заповед издаден без протест в законния едногодишен или определен съобразно чл.487,ал.1 ТЗ друг срок, като има за цел да определи падежа на задължението по менителничния ефект, т.е. да направи вземането изискуемо. Тъй като липсват доказателства за предявяване на ЗЗ, вземането по него не е станало изискуемо.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с ТР 1/2004 г., където в т.3 е прието, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо ЗЗ да е бил предявен за плащане.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие не е налице.
Частният жалбоподател не е съобразил разграничението направено в мотивите на т.3 от ТР 1/2004 г. Съдът, който издава изп.лист, следва задължително да провери: налице ли са изискуемите от закона реквизити на ЗЗ, дали е настъпил падежът на вземането и др. Ценната книга трябва задъжително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта. Така е в случая- процесния ЗЗ е издаден на 2.11.2006 г. със задължение неотменяемо и безусловно да се заплати сумата по ЗЗ при предявяването му от издателя без разноски и протест, като това предявяване може да бъде извършено до 20.05.2009 г. А заявлението е подадено на 11.09.2008 г.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 5016/11.05.2009 г. по ч.гр.д. № 3682/2009 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: