О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 11.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 480 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “В” А. , гр. В. срещу въззивното решение № 17/26.01.2009 г. по в. т. д. № 489/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 370/28.07.2008 г. по т. д. № 186/2007 г. на Варненски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 265, ал. 1 ЗЗД, и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в недопустимо разширяване пределите на обжалваното решение, тъй като съдът бил разгледал и се произнесъл по въпроси, които не били предмет на обжалване пред въззивната инстанция. Излагат се съображения и за необоснованост на въззивното решение, като се настоява за отмяната му.
Касаторът е обосновал допустимост на приложното поле на касационното обжалване с твърдение, идентично с изложеното в касационната жалба, като допуснато от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – “относно обстоятелството дали следва да е налице уведомление за наличните скрити недостатъци, при прояваването им, от страна възложителя до изпълнителя”. Сочи се, че в конкретния случай, въззивната инстанция недопустимо е разширила пределите на обжалваното решение, като се е произнесла извън изложените от въззивника доводи и се е произнесла по въпроси, които не били предмет на обжалване и дори на разглеждане от първоинстанционния съд.
Бланкетно се поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът бил от значение за точното прилагане на закона, поради отсъствие на съдебна практика относно правомощията на въззивния съд при произнасяне по въззивна жалба и доколкото същият бил ограничен от обхвата на разпоредбата на чл. 269 ГПК.
Ответникът “Х” Е. , гр. В. в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване с оглед неговото приложно поле по следните съображения:
Според касатора, с обжалваното решение съставът на Варненски апелативен съд се е произнесъл по въпроси и доводи, които не били въведени от жалбоподателя пред тази съдебна инстанция с въззивната жалба, поради което основният мотив за оставяне в сила на първоинстанционното решение бил основан на факт, който не бил предмет на спора и не бил коментиран от страните. От изложението би могло да се приеме, че този факт, според жалбоподателя, е свързан с уведомлението на възложителя до изпълнителя за налични скрити недостатъци.
Безспорно въпросът за това, дали решаващият съд е разгледал и се произнесъл по въведените от страните в процеса факти, в рамките на поисканата защита, се явява съществен процесуалноправен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с позоваване на един от основните принципи на гражданския процес – този за диспозитивното начало.
Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в разрез с диспозитивното начало, въведено в чл. 2 ГПК /отм/. Съдилищата по съществото на спора са разгледали и са се произнесли по предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Претенцията на “В” А. е била свързана с искане за заплащане на разходи, необходими за отстраняване на скрити недостатъци от изпълнение на СМР, проявили се в период на експлоатация, след приемането им по цитирани договори за извършване на ремонти и нови дейности в складовата база на дружеството – жалбоподател. Поддържало се е наличие на скрити дефекти, проявени в хода на експлоатация, след приемането на обектите и предвид регламентацията на чл. 264, ал. 2 ЗЗД съдът е преценявал значимостта на уведомяването от страна на възложителя до изпълнителя веднага след откриването им.
Не е налице отклонение в посока обсъждане на факти, които не били въведени в процеса, тъй като с оглед характера на иска и предвид възражението на ответника, направено в първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд, съдилищата са дължали произнасяне по този въпрос.
Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, с основанието и петитума на иска /р. 620/1993 г. на ВС на РБ, І г. о./ и не би могъл да уважи иск на основание, неизтъкнато от ищеца /р. 53/1996 г. на ВС на РБ, ІV г. о., р. 612/1995 г. на ВС, 5 чл. състав/. Съдът е длъжен да изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума /р. 92/1999 г. на ВКС/. В тази насока не се констатира отклонение от съдебната практика.
По отношение на поддържаното общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при което единствено е възпроизведен нормативния текст, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид отсъствието на обосноваване на визираните от закона изисквания. В тази връзка, правно неиздържана е тезата на жалбоподателя, че отсъствала съдебна практика досежно компетенциите на въззивната инстанция, предвид ТР № 1/2001 г. и разрешението дадено в т. 10 на това тълкувателно решение. Тъй като въззивното производство е проведено в съответствие с § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, то неприложим е чл. 269 от новия ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение17/26.01.2009 г. по в. т. д. № 489/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: