О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 03.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 495 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба “А” Е. , гр. С. срещу въззивно решение № 106/17.02.2009 г. по в. гр. д. № 810 /2008 г. на Д. окръжен съд, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение № 38/06.08.2008 г. по гр. д. № 258/2007 г. на Т. районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “А” О. частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за вреди от извършено от представител на дружеството насочване на изпълнението по изп. дело № 422/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 7* върху недвижимо имущество, което не е собственост на неговия длъжник.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят в допълнителна молба от 03.04.2009 г. е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърденията за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на обхвата на правата на взискател с парично вземане и превратно възприемане и провеждане на действия по отношение същността и обхвата на проверката на претендираното право на ищеца по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Изложени са многобройни фактически констатации за превратна оценка от страна на въззивната инстанция на производството по чл. 332, ал. 2 и 3 ГПК /отм./, за превратно възприети факти, свързани с нищожност на влязло в сила постановление за възлагане.
Поддържа се, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като е цитирана съдебна практика Решение № 2231/18.11.1968 г. по гр. д. № 1651/68 г. ВС, І г. о. и Решение № 2861/12.11.1957 г. по гр. д. № 7467/57 г. и ППВС № 7/1958 г.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли иска, предявен от “А” Е. , гр. С. срещу “А” О. , гр. Т., Д. окръжен съд е приел, че причината за неудовлетворяване на притезанието на ищеца, като взискател по изп. дело № 17/2003 г. не е противоправно, виновно поведение на служител на ответното дружество. Въззивният съд е посочил, че причината за неудовлетворяване е извършеният от представителя на ищцовото дружество избор на чужди на неговия длъжник имуществени права.
Лаконичният довод в молбата, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото се отнася и до множеството позовавания на превратно възприети от въззивния съд факти и последвали правни изводи.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Този въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по съществото на спора досежно съобразяване с практиката и със закона, а не до преценка на приетата фактическа обстановка. Твърдяната неправилност не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване по приложно поле, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
От пространната “молба”, заместваща изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е посочил ясно и точно по кой /кои/ въпроси /материалноправни или процесуалноправни/ счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречине с практиката на ВКС /ВС/, нито е мотивирано основание по т. 3. Изискването на законодателя е решеният конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи, няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно института на непозволеното увреждане, предвид ППВС № 7/58 г.; ППВС №4/25.05.1961 г., ППВС № 9/66 г.; ППВС № 4/68 г.; и ППВС № 4/75 г. В тези постановления ясно и точно са очертани предпоставките за възникване на отговорността по чл. 45 и по чл. 49 ЗЗД, като въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна практика, предвид обосновката на своите решаващи изводи за отхвърляне на иска, който е квалифициран като такъв по чл. 49 ЗЗД.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Д. окръжен съд въззивно решение № 106/17.02.2009 г. по в. гр. д. № 810/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 106/17.02.2009 г. по в. гр. д. № 810/2008 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: