О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 10.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 291 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Б” Е. гр. С. срещу въззивното решение № 158/27.11.2008 г. по в. гр. д. № 1526/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 11.04.2008 г. по гр. д. № 875/2007 г. на Софийски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Към касационната жалба с допълнителна молба – уточнение са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, като се цитират и прилагат три решения на апелативни съдилища – Решение по в. т. д. № 51/2008 г. на Варненски апелативен съд; Решение № 41/26.04.2005 г. на Бургаски апелативен съд и Решение № 42/01.04.2004 г. на Бургаски апелативен съд, както и Решение по ВА. №82/2001 г.
Според жалбоподателя, същественият материалноправен въпрос, който бил решен в разрез с установената съдебна практика бил този за наличието на пълно неизпълнение на договор за доставка и за възможността за развалянето му с факта на подаване на искова молба срещу неизправната страна. Посочва се и втори важен за делото процесуалноправен въпрос, който бил пренебрегнат от въззивната инстанция и е свързан с “непълното обсъждане на доказателствата” и отсъствие на преценка на едно от приложените доказателства с наименование в превод от немски език ”история на машината”.
Ответникът по касация – “М” Е. гр. С. не взема становище по допускане на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел, че не може да се счита за безспорно установено предвид процесуалното задължение на ищеца /жалбоподател/, че към момента на предаването на вещта, предмет на договора за доставка, същата е била неизправна и са били налице технически повреди, които по своя характер водят до извод за пълно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответното дружество. Именно поради това съдът е приел, че ищецът няма основание да иска разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД и заявеното с исковата молба разваляне не е породило правния ефект, което обуславя и неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 11 253,16 лв., платена по договор за доставка на трактор като част от цената му.
Въззивният съд е счел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал наличие на пълно неизпълнение от страна на ответника на договорни задължения, предвид доставка на трактор и неговото приемане.
Не е налице отклонение от константната практика на съдилищата, предвид зачитане ефекта на депозираната писмена искова молба като вид изявление на една от страните за разваляне на договора, а останалите изводи на съда се основават на преценка на конкретните факти и обстоятелства, относими към въпроса за точното изпълнение на договорните задължения /чл. 87 ЗЗД/. Проверката в подобни случай се основава на чл. 281, т. 3 ГПК и не се обхваща от критериите, обосноваващи приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретни значими материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, намерили отражение и в касационната жалба, а не обосновава наличието на предпоставки за допустимост на касационно обжалване. Тезата на жалбоподателя, че въззивното решение е основано на непълна преценка на събрани доказателства по делото е свързано с аргументи за неговата порочност, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и така изложени, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Още повече, че този т. н. документ ”история на машината” е бил представен пред първоинстанционния съд, но не е бил приобщен с надлежно определение към останалите писмени доказателства по делото, поради което за въззивния съд не е съществувало задължение да обсъжда този документ.
Неотносими са представените три решения на апелативни съдилища, тъй като същите не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 158/27.11.2008 г. по в. гр. д. № 1526/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 158/27.11.2008 г. по в.гр. д. № 1526/2008 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: