О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 710 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1764/12.09.2008 г. – сигнатура на Окръжен съд гр. Л., депозирана от Е. “С”, със седалище в с. Н. хан, представляван от Х. П. П. , срещу въззивното решение № 174/16.07.2008 г. по в. гр. д. № 161/2007 г. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 33/22.02.2007 г. по гр. д. № 137/2003 г. на Л. районен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Въведени са оплаквания и за неспазване правилата за родова подсъдност и за произнасяне извън петитума на исковете.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, цитирайки и прилагайки решение № 1409/13.10.2000 г. по гр. д. № 807/2000 г. на V г. о. и Решение № 318/18.05.2004 г. по гр. д. № 598/2003 г. на ІІ г. о., както и че съдържа произнасяне по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Според жалбоподателя, въззивната инстанция е основала решението си на доказателствени средства, които били оспорени своевременно, като съдът в решението си се бил позовал на тези доказателства без да аргументира резултата от проведено оспорване. Отделно от това, касаторът е посочил, че въззивната инстанция не се е съобразила с указанията, съдържащи се в отменителното решение на ВКС по делото и това е довело до погрешни изводи по приложение на материалния закон.
Ответникът по касация – З. п. кооперация “Д” с. Д., не взема становище по допускане на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Л. окръжен съд се е произнесъл по предявени от ЗПК ”Д” с. Д. срещу Е. ”С” с. Н. хан обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 и 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключени договори: спогодба от 23.03.2001 г.; договори от 23.01.2001 г. за покупко-продажба на имущество на кооперацията, договор за наем от 27.03.2001 г. и анекс от 02.04.2001 г. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са свързани с липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД от страна на кооперацията относно разпореждането с недвижими имоти /чл. 15 ал. 3, т. 10 от Закона за кооперациите/ и поради липса на предвидената от закона форма.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 от цитираната норма. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретно съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, намерили отражение и в касационната жалба, а не обосновава наличието на предпоставки за допустимост на касационно обжалване. Тезата на жалбоподателя, че въззивното решение е основано на доказателствени средства, които са оспорени в рамките на съдебното производство, е свързано с аргументи за неговата порочност, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и така изложени, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Неотносимо е и представеното решение № 1409/13.10.2000 г. на V г. о. на ВКС, тъй като в него са намерили разрешение процесуалноправни въпроси, свързани с прогласяване нищожност на договор при хипотеза на предявявяването му като частичен и последвало изменение в рамките на съдебното производство /спорило се е дали искът по чл. 26 ЗЗД е оценяем и досежно размера и момента на внасяне на държавната такса след увеличението му/.
Неотносимо е и другото представено по делото решение № 318/18.05.2004 г. по гр. д. № 598/2003 г. на ІІ г. о., тъй като в него се разрешават процесуалноправни въпроси, един от които е поредност на произнасяне при наличие на обективно съединени искове при условията на евентуалност.
Не би могло да се коментира и изложеното от касатора, че въззивният съд не е съобразил указания в отменително решение на ВКС по дело № 51/2007 г. на V гр. о., тъй като подобно дело не се съдържа в кориците на настоящото производство, и в нито един от съдебните актове не се коментира подобен факт, нито е приложено решение по делото № 51/2007 г. От служебна справка в информационния масив на ВКС се установява, че дело № 51/2007 г. на ГК , V г. о. на ВКС е приключило с решение на касационния съд, с което е отменено решение № 40/02.02.2006 г. по гр. д. № 211/2005 г. и е постановено връщане на делото за ново разглеждане. В кориците на настоящото дело няма описано и приложено гр. д. № 211/2005 г. на Л. окръжен съд, още повече, че производството по к. д. № 51/2007 г. е по иск с правно основание чл. 108 ЗС и не е налице идентичност между страните по това дело и настоящите участници в инстанционното производство.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Л. окръжен съд въззивно решение № 174/16.07.2008 г. по в. гр. д. № 161/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 174/16.07.2008 г. по в.гр. д. № 161/2007 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: