О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 28.10.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 168 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218к ГПК (отм.) вр.§2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А. Медика“А. срещу определението от 27.02.2008 год. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2290/07 год. с което е върната като просрочена частната му жалба срещу постановеното на 14.01.2008 год. определение по същото дело. С него е отменено определението от 25.08.2007 год. по т.д. № 547/2007 год. на Софийски градски съд и САС се е произнесъл по направеното по реда на чл.308 ГПК (отм.) искане на „Тракия Т. ;Е. за допускане на обезпечение на обективно съединените му искове срещу „А. Медика“АД.
За да приеме, че частната жалба е просрочена, САС се е позовал на това, че съобщението за определението от 14.01.2008 год. е връчено на 23.01.2008 год., а тя е депозирана по реда на чл.34 ал.2 ГПК на 31.01.2008 год.
„А. Медика“А. счита, че частната му жалба не е била просрочена, тъй като връчването на съобщението е нередовно, а и като постановено в обезпечително производство определението на САС подлежи на обжалване в срока по чл.315 ГПК, който за него не е започнал да тече, тъй като не му е връчено съобщение от съдебния изпълнител.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.214 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
„Тракия Т. ;Е. има качеството на ищец по делото на СГС, като в рамките на първоинстанционното производство е поискал допускане на обезпечение по реда на чл.308 ГПК. По това искане съдът се е произнесъл на 27.08.2007 год., като го е оставил без уважение. Сезиран с частната жалба на ищеца, Софийският апелативен съд е счел искането за основателно и на 14.01.2008 год. е допуснал обезпечението. Съобщение за определението си е изпратил и на двете страни по делото.
Становището на настоящата инстанция се основава на следното:
Определението/разпореждане за връщане е законосъобразно.
При реда за обжалване на определенията с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение, законодателят е изхождал от разбирането, че това произнасяне е в деня на подаването на молбата – чл.314 ал.2 ГПК. Поради това разпоредбата на чл. 315 ал.1 ГПК предвижда, че срокът за обжалване на определението за молителя тече от деня на произнасяне на съда, който е и „ден на съобщаване на определението“ по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК. Ако съдът се е отклонил от задължението си по чл.314 ал.2 и определението е постановено в закрито заседание след определения в закона срок, за него възниква задължението да уведоми молителя, в случай, че искането му е оставено без уважение. Всъщност, отмененият ГПК не предвижда изпращането на съобщения за въззивното определение без значение дали обезпечението е допуснато от втората инстанция или не. Това е така, поради обстоятелството, че за молителя инстанционния контрол е изчерпан и за него определението е необжалваемо, а за ответника по молбата – срокът би започнал да тече от уведомяването му, но не от съда, допускащ обезпечението, а от субектите по чл.315 предл.2 ГПК (отм.). В случая това е регистърният съд, доколкото наложената обезпечителна мярка е запор на дружествен дял.
В конкретния случай, обаче, САС е уведомил както ищеца-молител за определението си от 14.01.2008 год., така и ответника „Алианс“Медика“А. , въпреки посочването в диспозитива на чл.398б ал.1 ГПК. Общ принцип на гражданския процес е, че процесуалните срокове за обжалване на съдебните актове започват да текат от дата в която заинтересованата страна е узнала за постановяването им. В конкретния случай, това уведомяване е извършено преди предвидения в закона (чл.398б ал.1 ГПК (отм.) момент, но такова уведомяване стига да е редовно, не накърнява процесуалните права на страната и депозираната частна жалба не може да се счита за преждевременна.
Неоснователен е вторият довод по частната жалба – нарушение на чл.48 ГПК при връчването на съобщението. Съобщението е връчено на адреса на управление на дружеството на Р. Х. , обозначен като „служител“. Неправилно е позоваването на предходната редакция на чл.48 ГПК съобразно която служителят следва да е лице „натоварено да приема книжа“. С изменението на ГПК през 1997 год. (ДВ бр.124/97 год.), връзването на съобщение на ЮЛ по реда на чл.48 ГПК е редовно, ако това е станало в канцеларията му и е отбелязано името и длъжността на получателя. В случая това е сторено от което следва изводът, че уведомяването не е опорочено и депозираната частна жалба действително е просрочена.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „А. Медика“А. срещу определението от 27.02.2008 год. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2290/07 год., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.