О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 06,07,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 159 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Ч“ АД, гр. В. чрез процесуалния й пълномощник – адв. П. Н. срещу въззивно решение № 217/13.11.2009 г. по в. т. д. № 478/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 290/10.07.2009 г. по т. д. № 1219/2008 г. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от “Ч” АД против Н. Г. Д. иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 878 480,56 лв., претендирани като вреди от неточно изпълнение на задължения на ответника по договор за прокура.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон /чл. 22, ал. 1 ТЗ/, съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 372 ГПК/ и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения от жалбоподателя срещу Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 878 480,56 лв., въззивният съд е приел, че макар и с действията си – ответникът, в качеството си на прокурист на дружеството, да е нарушил ограничителните клаузи на договора за прокура, той се е съобразил с рамките на одобрения от съвета на директорите годишен бюджет. Съдът е посочил, че след като прокуристът е спазил условието на чл. 4, ал. 2, т. последна от договора, ограничаващ дейността му в рамките на утвърдените от СД годишни бюджети, се налагал извод за това, че за дружеството не са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно изплатени трудови възнаграждения, а от там и начислените лихви от банката върху тези възнаграждения, предмет на сключения договор за кредит-овърдрафт.
Според решаващата инстанция, ищецът е следвало да установи в процеса не само виновното поведение на ответника, но и факта на настъпването за дружеството на претендираните вреди, които да са в причинна връзка с това поведение.
Настоящият състав на Търговска колегия, Първо отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито пък основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване /ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК/.
По общо поставения въпрос, свързан с тълкуване и приложение на процесуалните норми, касаещи разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса по спорните факти, както и по допускане/недопускане на доказателства, посочени с въззивната жалба и отказ за допускане на доказателства, поискани с допълнителна молба – чл. 372 ГПК следва да се приеме, че същият се включва в обхвата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на него не е налице обосноваване на предпоставките на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Регламентацията на процесуалната норма на чл. 372, ал. 2 ГПК е свързана с представянето на допълнителна искова молба след приемане на отговора на ответника, в която би могло да се посочат и представят доказателства, но същите следва да са относими, свързани с отговора и да съставляват нови доказателства, които ищецът не е могъл да посочи и представи с исковата си молба. В конкретния случай, не става въпрос за тълкуване съдържанието на процесуалната норма, а за преценка на конкретните факти по делото, свързани с искането на ищеца за приемане на доказателства, след отговора на ответника, и за констатациите на съда в Определение № 243/04.02.2009 г. на първоинстанционния съд за това, че не са били посочени обстоятелства, от които да се направи извод, че новите доказателствени искания не са могли да бъдат посочени в исковата молба по смисъла на чл. 372, ал. 2 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на чл. 372, ал. 2 ГПК подлежи на контрол от въззивната инстанция, налице е оплакване в подобен смисъл и отново е направено искане за приемане на доказателствата, приложени към допълнителната искова молба, съдържащо се във въззивната жалба. По това искане съдът се е произнесъл с определение № 447/01.10.2009 г. и е потвърдил изводите на първата инстанция за неподкрепени с доказателства твърдения за това, че става дума за нови доказателства, които по една или друга конкретно въведена и потвърдена с данни причина ищецът не е могъл да представи. Изложението като цяло представлява повторение на оплакванията за неправилност, поради нарушения на процесуални норми, свързани с допускане и приемане на доказателства по реда на действащия нов ГПК, развити и в касационната жалба, а не обосновава наличието на предпоставките за допустимост на касационно обжалване.
Останалите въпроси, формулирани в изложението са неотносими към конкретния случай, тъй като са абстрактно формулирани – “какви са отношенията между прокуриста и търговеца при ограничение на правомощията на прокуриста; предприел ли е прокуристът чужда работа без пълномощие и приложими ли са в случая разпоредбите на чл. 60 – 62 ЗЗД?”. Ищецът не е въвел твърдения, свързани с приложение на института на водене на чужда работа без пълномощия, нито ответникът е изложил подобна защитна теза, а от тук и въззивният съд изобщо не е дължал отговор на такива въпроси, нито е изложил разсъждения за това. Правните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска не са в резултат на разрешаването на тези въпроси, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал, при отчитане особеностите на договора за прокура по смисъла на чл. 21 – 25 от ТЗ.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да налага по тълкувателен път изясняване на съдържанието й, респективно изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като в същото време е необходимо и кумулативното наличие на изискването това да е от значение за развитие на правото. В тази връзка и с оглед изложеното по-горе, е неоснователно поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника Н разноски за настоящото производство в размер на 120 лева по договор за правна защита и съдействие от 05.02.2010 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 217/13.11.2009 г. по в. т. д. № 478/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Ч“ АД гр. В. да заплати на Н. Г. Д. сумата 120 /сто и двадесет/ лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: