О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 09.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 587/2009 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Т. И. Л. от с. Б. срещу въззивното решение № 89/20.02.2009 г. по в. гр. д. № 1714/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 770/27.05.2008 г. по гр. д. № 297/2007 г. на Окръжен съд гр. В., и е отхвърлена молбата на жалбоподателя за откриване на производство по несъстоятелност на К. ”Ж” /в ликвидация/, с. Б..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като материалноправните и процесуалноправни въпроси са групирани в два пункта. Поддържа се на първо място, че въпросът за доказателствената тежест при оспорване вземането на кредитора е намерил противоречиво разрешение в две съдебни решения на Софийски апелативен съд, издадени по едно и също време от един и същи съдебен състав на този съд. Цитира се решение по т. д. № 1686/2008 г. и решението, предмет на настоящото обжалване по гр. д. № 1714/2008 г. на САС. На второ място се твърди, че решението е основано на твърдения за успешно проведено производство по чл. 254 ГПК за установяване недължимост на вземане между същите страни, но това производство все още не било приключило, тъй като нямало произнасяне по т. д. № 15/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., поради което следвало да се приеме, че твърденията по молбата на кредитора за наличие на вземане спрямо кооперацията били основателни.
Ответникът по касационната жалба К. ”Ж” /в ликвидация/ в писмен отговор взема становище за недопускане на касационната жалба. В допълнителна молба от 17.09.2009 г. е посочил, че по цитираното от жалбоподателя т. д. № 15/2009 г. има постановено определение по реда на чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд е отхвърлил молбата на Т. Л. по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ЗКПУ ”Ж” /в ликвидация/. Твърдението на молителя се е основавало на издаден на 05.02.2003 г. запис на заповед за сумата 41 000 лв., джиросан му на 19.01.2004 г. Въззивният съд е приел, че молителят не се легитимира като кредитор, тъй като не е налице парично задължение на кооперацията към Л. по издадения запис на заповед. Отделно от това съдът, мотивирайки се с приетите по делото заключения на съдебно-икономическите експертизи, е посочил, че финансовото състояние на кооперацията е много добро и юридическото лице е в състояние да обслужва задълженията си, без опасност за кредиторите.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 от цитираната норма. Значимият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретно подобен процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, намерили отражение и в касационната жалба, а не обосновава наличието на предпоставки за допустимост на касационно обжалване.
Тезата на жалбоподателя, че въззивното решение е основано на неправилно определена тежест на доказване, е свързана с аргументи за неговата порочност, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и така изложени, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Въззивният съд в своя съдебен акт подробно е анализирал събраните доказателства, обосновавайки се защо приема, че жалбоподателят не е кредитор по джиросания запис на заповед.
Що се отнася до произнасянето от две съдебни инстанции по спор между същите страни за вземането предмет на обсъждане в производството по несъстоятелност, съдът е маркирал и съдебните актове, с които е приета недължимост на вземането по записа на заповед, но този факт не е послужил като единствено основание за отхвърляне на молбата. Ноторно известно е, че в производството по несъстоятелност предмет на преценка е икономическото състояние на длъжника и възможността да извършва разплащания с кредиторите, а не размера на конкретното твърдяно от молителя вземане. След като между страните се е водило съдебно производство за недължимост на вземането и са били постановени решения, с които е призната недължимостта му, именно с оглед преценка качеството на кредитор на молителя Л. , съдът е преценявал и резултата към релевантния момент. В тази връзка, ще следва да се съобрази и факта, че към настоящия момент е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че сумата по записа на заповед е недължима, което потвърждава общия извод на съда за отсъствие на легитимация на жалбоподателя като кредитор на кооперацията.
Цитираното противоречие в практиката на един и същ състав на САС не се подкрепя от представеното копие от решение № 142/24.02.2009 г. по т. д. № 1686/2008 г., тъй като отсъстват данни за влизане в сила на това съдебно решение.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 89/20.02.2009 г. по в. гр. д. № 1714/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 89/20.02.2009 г. по в. гр. д. № 1714/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: