О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 60 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 9551/09.12.2008 г. – сигнатура на Апелативен съд гр. Б., депозирана от А. Т. , Р. Т. , Е. П. , Д. Т. , О. Т. , Т. М. , Н. И. , П. Г. и В. И. , чрез процесуалния пълномощник адв. К, срещу въззивно решение № 123/11.11.2008 г. по в. т. д. № 184/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 74/19.06.2008 г. по т. д. № 29/2008 г. на Я. окръжен съд и е отхвърлена молбата, основана на чл. 625, във вр. с чл. 607а ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност на “И” О. , гр. Я..
К. поддържат, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация ”И” О. гр. Я. в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, мотивирайки се предимно с отсъствието на приложени съдебни актове, макар и цитирани в изложението към касационната жалба. Страната поддържа, че при извършена справка не е открила цитираните определения на ВКС.
В своето изложение жалбоподателите са обосновали допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, отнасяща се до определяне характера на договора за наем, предвид изискването, въведено в чл. 608 ТЗ за неизпълнение на парично задължение по търговска сделка. Развиват се и доводи за наличие на противоречие на въззивното решение със съдебната практика, като се цитират Решение № 212/14.02.2003 г. по гр. д. № 2078/2002 г. на ВКС, V г. о., определение от 22.03.2006 г. по т. д. № 41/2006 г. на ВКС, ТК, петчленен състав; определение № 92/09.05.2006 г. по т. д. № 91/2006 г. ВКС, ТК петчленен състав; определение № 183/09.05.2005 г. по ч. т. д. № 165/2005 г. ВКС, ТК, в които касационната инстанция се е позовавала на оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ, предвид наличието и на субективен критерий за определяне на сделката като търговска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното от Бургаски апелативен съд решение въззивният съд е приел, че изложеният решаващ мотив в първоинстанционния съдебен акт за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество ”И” О. – позоваване на неизпълнение по търговска сделка, не е налице. Според въззивната инстанция, след като договорът за наем не бил сред изброените по чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, и при отчитане на допълнителното изискване на чл. 286, ал. 2 ТЗ досежно субекта по сделката, то в конкретния случай сделката не била търговска, както от обективна, така и от субективна страна, поради което не била налице една от материалноправните предпоставки по чл. 608 ТЗ.
Формулираният от касаторите въпрос, с оглед преценка на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 ТЗ/ в светлината на правната материя, установяваща критериите за определяне на определена сделка като търговска / чл. 1 , ал. 1 ТЗ и чл. 286 ТЗ/ е съществен при преценка материалноправната легитимация на молителите като кредитори, както и по отношение на основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Този въпрос е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора. Същият е разрешен и в отклонение от приложените определения на ВКС, ТК, в които се визира и прякото действие на оборимата презумпция, както и преценката за връзка на сделката с упражняваното занятие на търговеца – длъжник.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с П. № 38/2008 г./ касаторите следва да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 123/11.11.2008 г. по в. т. д. № 184/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на В. касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на П. на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: