Определение №325 от 40289 по ч.пр. дело №202/202 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

        О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№325
 
     София, 21.04.2010 год.
 
      
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о.       в закрито заседание на  деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
                                                 Председател: Таня Райковска  
                                                        Членове: Дария Проданова
                                                                         Тотка Калчева       
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д.N 202       по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „Т”ЕАД срещу О. № 1* от 20.10.2009 год. по ч.гр.д. № 8704/2009 год. на Софийски градски съд с която е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 15.05.2009 год. гр.д. № 31634/2007 год. на Софийския районен съд с което първоинстанционният съд се е разпоредил издаването на изпълнителен лист по реда и на основание чл.405 вр.чл.404 т.1 ГПК.
Последователно подържаната теза на акционерното дружество е, че разпореждането е неправилно поради това, че първоинстанционното решение не е влязло в сила.
Съдилищата са се позовали на това, че въззивната жалба „Т”ЕАД, депозирана на 29.12.2008 год. срещу постановеното по същото делото решение по реда на чл.62 ал.2 предл.1 ГПК е била оставена без движение до внасянето на държавна такса. Дружеството е било редовно уведомено за това и поради неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ, жалбата на „Т”ЕАД е била върната и разпореждането по чл.262 ал.3 ГПК е влязло в сила.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният въпрос е процесуалноправен и е формулиран като необходимост от „произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос, свързан с неприлагане на правната уредба, конкретно разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК.”. Бланкетно се сочи, че произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало да е налице процесуалноправен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по този въпрос. Практиката на съдилищата и при действието на ГПК-1952 и при сега действащия ГПК е обилна и непротиворечива относно това, че при депозирането на молба/жалба/доказателство по пощата – срокът се счита за спазен. Изводите на СГС, че разпореждането по чл.262 ал.2 ГПК е влязло в сила се основават не на неправилно прилагане на чл.262 ал.2 ГПК, а на обстоятелството, че твърдението на „Т”ЕАД, че е обжалвал разпореждането за връщане на въззивната жалба е останало недоказано.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 1* от 20.10.2009 год. по ч.гр.д. № 8704/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top